Тимъти Зан - Войната на завоевателите

С ужасяващ грохот машината се вряза в тях и ги разхвърли като строшени кукли по паважа. Телата им се претърколиха по няколко пъти, после замряха неподвижно.

— Видя ли? — промърмори Бронски, докато колата паркираше до тях. — Казах ти, че може да се разчита на него.

Светлините на колата угаснаха и шофьорът подаде глава през прозореца.

— Всичко наред ли е, сър?

Кавана се усмихна напрегнато.

— Наред е, Колчин — отвърна той прегракнало и закуцука към колата. Имаше чувството, че цялото му тяло е една зейнала рана. — Наред е. Вече.

Пилтариаб ги очакваше пред вратата на къщата на Бокамба.

— Ах… моо саб Плекс — възкликна той и ги обгърна миризмата на изгорял хляб. — Ужасно се радвам да ви видя отново.

— Казах ви, че няма да имаме проблеми — отвърна Колчин, докато авурецът се приближаваше към тях. — Но все пак благодаря за загрижеността. Нашите гости държаха ли се прилично?

— Те също не създали никакъв проблем — отвърна Милтириаб откъм широко отворената врата към коридора. Кавана подуши и долови същия неразгадаем аромат, който бе усетил и по-рано, докато бяха на пристанището. — Това ли човек, за ко’ото говорил, му саб Плекс?

— Да — кимна Колчин и докосна Бронски по рамото. — Това е помощник-офицер за свръзка Питър Бронски.

Милтириаб втренчи поглед в Бронски, после каза:

— Приветствам те, пом’щник-официър за свръзка Брунски. Трябва съобщи за идно престъпление. Моля, заповядай вътре.

Той се обърна и влезе. Бронски го последва мълчаливо.

Озоваха се в малка, но уютно мебелирана гостна. Вдясно от вратата, сред разхвърляни останки на маса, лежеше още един бурт. В средата на стаята стоеше третият авурец, Брислимаб, от когото се излъчваше същият неидентифициран аромат.

На пода в краката му седеше свит и настръхнал като уплашен хамстер един мрачанец.

— Виж ти! — възкликна доволно Бронски. — Какво имаме тук?

— Този е мрачанец — обясни Милтириаб. — Като представител на човешката Общност тук и сега ви информирам за употреба на диаргулати срещу авурски гражданин Пилтариаб.

— Какво е диаргулати? — попита Кавана.

— Стимулатор на миризма — отвърна Бронски навъсено. — Авурски еквивалент на наркотиците. Мрачанецо, имаш ли лиценз за употребата на подобни вещества?

— Това е някаква ужасна грешка — простена мрачанецът безпомощно. Държеше се като уплашено дете и Кавана неволно почувства жалост към него.

— Така ли? — подсмихна се Бронски. Дори да изпитваше някакво съжаление, не го показваше с нищо. — Остави ме да позная. Няколко големи и лоши бурти са те отвлекли и са те довели на Гранпара. После, когато се появил Пилтариаб със съобщение от лорд Кавана, те са те накарали да направиш една смес, която ще го накара да изгуби ума и дума и да се преизпълни с такова неистово желание да се върне тук, че да е готов, ако трябва, да доведе Кавана насила. Но вместо него Пилтариаб довел двама свои приятели, които познали миризмата на диаргулати, тръшнали твоя похитител на пода и стигнали до ужасно погрешното заключение, че ти стоиш зад всичко това? Така ли?

Мрачанецът сякаш се смали още повече.

— Толкова ме е страх. Моля ви, офицер Бронски, трябва да ми повярвате.

— Офицерът Бронски — обади се Милтириаб. — Туй не е ужасно погрешно заключение. Ние зърнали стъкленици с химикал. Те с надпис на мрачански.

— О, не се и съмнявам — увери го Бронски. — Просто ние хората наричаме това сарказъм. Сигурен съм, че дори колата, която Колчин използва така умело, е била наета от мрачанците.

— Как ти възнамерява да постъпи? — попита Милтириаб.

— Ами, аз съм само помощник-офицер — отвърна Бронски. — Не разполагам с полицейски правомощия. Ще се свържа с Мирмидонската платформа и ще видя какво могат да направят.

— Не искам никакъв могат направят — възрази Милтириаб, обгърнат в мирис на мента. — Това бил незаконно действие срещу авурски гражданин…

— Лорд Кавана?

Кавана се обърна и забеляза, че Колчин му сочи с поглед коридора.

— Да?

— Ще може ли двамата с офицер Бронски да излезете за малко? — попита Колчин. — Има нещо, което искам да ви покажа.

— Разбира се — съгласи се Бронски. — Почакайте ни тук, ако обичате — обърна се той към авурците, — и дръжте под око мрачанеца и бурта. Не се безпокойте — ще направим каквото трябва.

Последваха Колчин до неголямо складово помещение в дъното на къщата.

— Забелязах го, когато отивах за колата на мрачанеца — обясни Колчин, — но нямах време да го разгледам по-внимателно. — Той застана пред един сандък, на който пишеше, че съдържа буртска храна. Върху сандъка бе поставена малка метална кутия. — Одеве се върнах и я разгледах. — Той взе кутията и я подаде на Кавана.