Тимъти Зан - Войната на завоевателите

По гърба на Кавана пробягаха тръпки. Отдавна бе свикнал с мисълта, че представителите на другите раси не питаят особена любов към тях. Изглежда обаче чувствата им бяха малко по-дълбоки от обикновено негодувание.

— А защо не се свържем с Мирмидонската оръжейна платформа? Там със сигурност имат достатъчно сили да се справят с буртите.

— Сигурно — съгласи се Бронски. — Проблемът е, че ще им отнеме повече от час да се доберат дотук. За нас това е твърде много. — Той посочи с пистолета якето на Кавана. — Предполагам, че не държиш в джобовете си експлозивни амуниции.

Кавана съвсем бе забравил скрития пистолет.

— Не — отвърна той и се засрами, че не го бе използвал. Но всичко бе станало толкова бързо, че така и не бе успял да го насочи към буртите. А и вероятно това нямаше да промени особено нещата. Всъщност никога нямаше да узнае отговора. — Зареден е със стандартни амуниции. Колчин изстреля всички експлозивни патрони на материка.

— Така и предполагах — изсумтя Бронски. — Да се надяваме, че не са ни видели…

Той млъкна и вдигна предупредително ръка. Кавана замръзна и наостри слух.

По стълбището отекваше тропотът на нечии тежки стъпки. Стъпките спряха, после, след кратка тишина, до тях долетя трясъкът на разбита врата. Някой изпищя, друг започна да вика, гласовете се смесиха с тътнежа на нови стъпки. Отново кратък миг на затишие и пак трясък на разбита врата.

— Надеждите ни бяха напразни — промърмори Бронски. — Проверяват квартирите една по една. А това означава, че знаят, че сме тук.

— И какво ще правим сега? — попита прималяло Кавана.

— Ще вървим нагоре. — Бронски кимна към ръждясалата стълба, водеща към отвора в тавана.

От пръв поглед си личеше, че капакът на шахтата не е използван от години и че отварянето му няма да се размине безшумно. Но Бронски също бе наясно с проблема, защото изчака двамата бурти да стигнат следващата врата и натисна капака под прикритието на шума от стълбището. Минута по-късно двамата вече бяха на покрива.

— Сега какво? — попита Кавана и потрепери от студения въздух.

Покривът беше съвсем открит, нямаше никакви постройки, които да използват за скривалище. Не се виждаше и стълба, която да води до улицата, на четири етажа под тях.

— Ей там — посочи Бронски. — Това не е ли капакът на другото стълбище?

Той тръгна… и изведнъж зад тях се разнесе ужасяващото скърцане на изкривен метал. Кавана се извъртя. Капакът, през който току-що се бяха промушили, бе изчезнал заедно с металната рамка. В същия миг през отвора се показа лапата на бурт, която сграбчи останалата част от рамката и продължи да я къса.

— Проклятие! — изруга Бронски и натика пистолета в колана си. — Хайде!

И се затича, но не към втория отвор.

— Защо не слезем по другото стълбище? — подвикна след него Кавана.

— Защото няма да успеем да отворим капака навреме — отвърна през рамо Бронски.

Кавана сбърчи вежди. Двамата тичаха право към ръба на сградата.

— И какво ще правим?

— Това — отвърна Бронски, засили се и скочи…

И се улови за един провиснал клон на метър под гъстата мрежа на параската лоза, която скриваше от погледите им небето. — Не стой там де! — подкани го бригадирът и се преметна върху клона. — Скачай!

Кавана отстъпи няколко крачки назад и огледа със съмнение делящото го разстояние. Шансът да падне не бе никак малък, но пък, от друга страна, да се натика сам в ръцете на бурта… той си пое дъх, затича се и скочи.

Успя, но съвсем за малко — докопа клона само с лявата си ръка.

— Залюлей се! — посъветва го Бронски, улови го за китката и го задърпа нагоре. — Извий си гърба и дърпай нагоре. Хайде, сигурно си виждал стотици пъти как го правят гимнастиците.

— Аз да не съм гимнастик — процеди през зъби Кавана, но люшна краката си, както го бяха инструктирали. Отстрани движението винаги му бе изглеждало толкова лесно и грациозно.

— Сега или ставаш гимнастик, или ще станеш обяд на бурта — викна му Бронски. — Напъни се!

Кавана преглътна една ядна ругатня, залюля колене, изви гръб и се придърпа с ръце…

И изведнъж се озова отгоре, опрял корем в клона и разкрачен, за да запази равновесие. Бронски го улови под лявата мишница и го изтегли по-близо до себе си.

— Тъкмо навреме — изпъшка той. — Идват.

Кавана погледна. Металната рамка на шахтата беше изчезнала заедно с известна част от гредата около нея й един от буртите се опитваше да промуши масивното си туловище през отвора.