Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Ясно. — Кавана надзърна през окулярите. — Тъкмо сега влизат.

— Хубаво — рече Колчин и метна раницата на гърба си. — Да вървим.

Продължиха през тълпата, като се приближаваха бавно към страничната уличка, посочена им от Пилтариаб. Но когато я наближиха, вместо да свият вдясно, Колчин поведе наляво, към отсрещната улица. За разлика от дясната пресечка, която бе тясна и изглежда, навлизаше в жилищен район, лявата бе застроена със складове, между които се ширеха пустеещи участъци, запълнени с боклуци.

— Сега какво ще правим? — попита Кавана, когато спряха малко по-навътре в потъналата в смрад улица.

— Да видим как ще бъдат посрещнати авурите — отвърна Колчин, смъкна с едно движение раницата и извади пистолета от кобура. — Тъкмо ще проверим какъв физиономист сте.

Кавана се намръщи и пак вдигна бинокъла към очите си. Беше се срещал с Бокамба само веднъж, по време на прословутото разследване в парламента, посветено на копърхед. Беше под въпрос дали би могъл да го познае сега, след цели седем години.

Тримата авурци бяха прекосили около три-четвърти от улицата и вече се приближаваха към къщата.

— Съвсем близо са — промърмори Кавана. — Пилтариаб май наистина няма търпеше да стигна там — едва се сдържа да не се затича.

— Интересно — рече замислено Колчин. — Досега не бях виждал тичащ авурец.

Кавана сбърчи вежди. Той също не бе виждал подобна картина. Авурците бяха прочути със силата си, но не и с бързината.

— Прав си — съгласи се той и кой знае защо, стомахът му се сви от странно предчувствие. — Какво ли толкова му е казал Бокамба, че да пробуди у него подобен ентусиазъм?

Колчин така и нямаше възможност да отговори, защото в този момент някой произнесе с тих глас зад гърбовете им:

— Не мърдайте. Колчин, пусни пистолета.

Кавана отлепи очи от окуляра и погледа през рамо. Колчин стоеше съвсем неподвижно, с непроницаемо изражение. Само дето сухожилията на ръката, с която стискаше пистолета, бяха видимо изпъкнали. Готвеше се за действие…

— Не — прошепна Кавана. — Не сега. Не тук.

За един кратък миг си помисли, че Колчин ще реагира въпреки нареждането му. После, за негово облекчение, младият телохранител въздъхна, пусна оръжието на земята, вдигна бавно ръце и се завъртя. Кавана повтори жеста му и също се обърна.

На три метра от тях стоеше бригадир Бронски, стиснал малък пистолет. Вниманието му, както и дулото, бе обърнато изцяло към Колчин.

— Умно момче — одобри Бронски. — Знаеш какво да правиш: ръцете на тила, пръстите — сплетени. Ти също, Кавана.

— Значи в края на краищата е било клопка — изсумтя Колчин.

— Не, просто следвах интуицията си — отвърна Бронски. — Радвам се да установя, че все още я имам. Подритни пистолета насам.

— И какво ти подсказа този път интуицията? — попита Кавана.

— Че ще се приземите на Гранпара — отвърна Бронски, докато се навеждаше да прибере пистолета на Колчин. — Успях да се сдобия с копие от съобщението на Кливерес си Йятуур, пратено до сина ти Арик на Едо.

Кавана се намръщи.

— Тя е пратила съобщение на Арик? И какво пишеше в него?

— Поиска от него да й занесе някакви електронни модули. — Бронски пъхна ръка в задния си джоб и извади белезници. Метна ги в краката на Кавана и му нареди: — Сложи ги на Колчин. Ръцете отзад, естествено.

— Не разбирам какво общо има с всичко това писмото на Кливерес — промърмори Кавана, докато вдигаше белезниците. Огледа улицата, но зад Бронски нямаше никого. Нима бе дошъл сам? В такъв случай все още имаха шанс да се измъкнат.

Но само преди да е сложил белезниците на Колчин. След този момент шансовете им падаха на нула. Кавана трябваше да намери някакъв начин да забави изпълнението на тази заповед.

Или да се престори, че я е изпълнил.

— Та, както вече казах, дължа всичко на интуицията си — продължи Бронски. — Разпратили сме съобщение из цялата Общност да си отварят очите за мрачанския изтребител, който откраднахте на Мра-миг. След като не се появи никъде, заключих, че сте го разменили с нещо по-подходящо при си Йятуур, което означаваше, че сте й в дълг.

— Точно така — кимна Кавана и спря пред Колчин, втренчил поглед в Бронски. — Тя настоя да й пратя командните модули в замяна на кораба, който ми осигури. Но ти откъде разбра?

— Когато си имаш работа с йикроманците, всичко винаги опира до „ти на мене, аз на теб“ — отвърна Бронски и отново махна с пистолета към Колчин. — Хайде, сложи му белезниците.

— Само че аз така и не успях да ги пратя — продължи Кавана, като същевременно заобиколи Колчин и постави гривната на лявата му ръка. Застанал зад гърба му и донякъде скрит от погледа на бригадира, той вече имаше възможност да посегне към резервния пистолет, който Колчин му бе дал преди няколко дни. Дали да не го извади незабележимо и да го пъхне под колана на телохранителя, откъдето той би могъл да го измъкне дори с оковани ръце? — Тук сме, откакто напуснахме Формби — продължи да говори Кавана.