Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Точно това ми подсказа къде да ви търся. Трябваше да е някое местенце, откъдето не бихте могли да й пратите модулите. Гранпара бе като че ли единствената възможност.

— Най-вече след като си открил, че Куин и Арик поддържат връзки с командир Бокамба — каза Кавана и нахлузи и втората гривна; мислеше трескаво как да я постави така, че да изглежда заключена, а същевременно да не е. — И кога организирахте това малко представление?

— За какво представление говориш?

Кавана спря и вдигна поглед към Бронски. Бригадирът го гледаше с искрено учудване.

— Знаеш кое представление. Преди три дни пратихме Пилтариаб да отнесе съобщение на Бокамба. Той се върна с бележка, в която пишеше да не припарваме на острова още поне два дни.

Бронски погледна над рамото на Кавана, после каза:

— Бокамба не е тук, Кавана. Призовали са го от резерва преди два месеца.

Хладни тръпки полазиха по гърба на Кавана.

— Но Пилтариаб каза…

Изведнъж всички парчета от мозайката заеха местата си в главата му. Това наистина бе клопка, но не организирана от Бронски. Някой друг бе дърпал конците и бе разпалил ентусиазма на Пилтариаб да се върне час по-скоро в къщата на Бокамба. Толкова го бе заинтригувал, че той бе успял да увлече със себе си и още двама авурци.

Имаше само още една група същества, които познаваха толкова добре хората и авурците, че да им организират съвместна клопка. Същите тези същества, които — Кавана не се съмняваше — от известно време водеха подмолна война срещу човечеството и които вероятно бяха решили, че е дошло време да накарат Кавана да замълчи.

Мрачанците.

Кавана си пое дъх.

— Бригадире…

В този миг зад гърба му се разнесе смразяващ кръвта рев.

Кавана пусна свободния край на белезниците и се извъртя. Изправен до една от препълнените кофи за боклук, зад него стоеше плещест, широк повече от метър, разперил застрашително ръце бурт. Същият като онзи, който бе заплашил Бронски в хотел „Мрапиратта“ на Мра.

Буртът изрева отново и в гласа му се долови недвусмислена заплашителна нотка. После, преднамерено бавно, като всеки, който осъзнава физическото си превъзходство над противниците, закрачи към тях.

— Дръпни се оттам! — извика Бронски. — Кавана!

Кавана не се нуждаеше от подкана. Хвърли се назад през улицата и блъсна с рамо тухлената стена. Докато се претъркулваше по корем, и се опитваше да се изправи, метна бърз поглед на Бронски.

Бригадирът бе бръкнал джоба на сакото си и тъкмо вадеше нов пълнител за пистолета. Кавана успя да забележи, че връхчетата на куршумите са оцветени в червено. Той погледна към бурта…

И извъртя глава, защото някакво движение привлече вниманието му. Откъм дъното на улицата се приближаваше тъмна фигура — прокрадваше се към незащитения гръб на Бронски, като използваше за прикритие рева на бурта и уплашените викове на пешеходците.

Едва сега Кавана разбра всичко. Първият бурт — този, който се пристъпваше бавно и вдигаше врява — бе само за примамка. Истинската опасност беше вторият.

Обърнал гръб на тази приближаваща се заплаха, насочил вниманието си в противоположна посока, Бронски бе обречен да умре.

— Внимавай! — извика му Кавана и бръкна трескаво под якето си за скрития там пистолет.

Трескаво, но безполезно. Викът му привлече вниманието на Бронски и на лицето на бригадира се изписа ясната мисъл, че е осъзнал приближаващата се отзад опасност. Но още докато се извърташе, Кавана вече си даде сметка, че ще е твърде късно. Буртът се носеше по улицата като спринтиращ носорог и нямаше никакъв начин Бронски да се извърне навреме и да успее да стреля, преди чуждоземецът да го стъпче на паважа. С крайчеца на окото си Кавана забеляза, че Колчин е вдигнал ръка и замахва, а после се превива одве. Нещо смътно профуча над главата на Бронски…

И изведнъж дръжката и три четвърти от острието на ловджийския нож на Колчин щръкна от левия крак на бурта.

Чуждоземецът изрева и тялото му се извъртя наляво — ритъмът на движенията му бе брутално прекъснат. Той успя да измине още две крачки, размахвайки ръце като вятърна мелница — полагаше отчаяни усилия да си възстанови равновесието. Но силата на удара, плюс болката в крака, се оказаха твърде много за него. Миг по-късно той се строполи на земята с трясък, който разтресе паважа. Буртът изрева отново, понечи да се надигне, успя да се подпре на четири крака…

И тогава пистолетът на Бронски излая и гръдният кош на чуждоземеца изригна в ярки пламъци.