Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Хубаво е, че отделяш време, за да ни го поясниш — тросна се Кавана. — А сега ще бъдеш ли така добър да приключиш с тази работа?

— Ами аз вече приключих — отвърна меко Бронски, натисна копчето за отваряне на кутията…

… и капакът й подскочи нагоре.

Кавана едва сдържа възклицанието си.

— Имаше ли поставена клопка?

— И още каква — отвърна неопределено Бронски. — Я да видим какво има вътре…

Той извади една от микрокартите и я пъхна в джобния си компютър. След няколко минути напрегната тишина, през която Бронски се взираше в екрана, Кавана не се сдържа и попита:

— Нещо интересно?

— До известна степен — отвърна Бронски, извади картата и я смени с друга. — В първата имаше списък с досиета на около петдесетина пенсионирани миротворчески офицери, все твои близки приятели, заедно с точна информация на настоящия им адрес. Като казвам точна, имам предвид точна — подробни сведения за климата, терена, селището, карти на целия сектор — въобще всичко необходимо. Имам чувството, че цял отряд мрачанци щъка из Общността и чака да се покажеш отнякъде. Вероятно водят със себе си и бурти, да им помагат.

— Питам се, как успяха да ни открият на Гранпара — промърмори Колчин. — Няма начин да са се справили сами.

— Тукашната група просто е извадила късмет — обясни Бронски, без да откъсва поглед от екрана. — Брей! Тук има всякаква информация за „Кавтроник“, включително списък на всички заводи, снабдителни станции, магазини и транспортни съдове. Плюс досиета на ръководния персонал.

Кавана преглътна мъчително. Добре, че двамата с Колчин не се бяха придържали към първоначалния план — да се върнат у дома на Ейвън.

— Май наистина много им трябвам.

— Така изглежда — съгласи се Бронски, докато пъхаше третата карта. — Знаеш ли, Кавана, в началото не обърнах особено внимание на онази легенда за мрачанската конспирация, дето ми я развиваше, докато пътувахме от Формби за Мра-миг. Имам предвид твърденията ти за някаква скрита мрачанска война срещу цялата вселена — приличаше ми на брътвежи на изплашен йикроманец. Но ще ти призная, че сега вече започвам да я обмислям сериозно…

Той млъкна и лицето му стана загрижено.

— Какво има? — попита Кавана.

— Тук е въведена по-нова информация — отвърна Бронски напрегнато. — Предполагаеми срокове за осъществяване на две операции. „Мирначийм-хайийя едно“ и „Мирначийм-хайийя две“.

Стомахът на Кавана отново се сви.

— Това е мрачанското название на завоевателите — рече той.

— Да, зная — кимна Бронски, свъсил вежди.

— Къде трябва да се проведат тези операции? — попита Колчин.

— Местоположенията са закодирани. Изглежда обаче и двете имат някаква начална точка, дълбоко в мрачанския космос. Чакайте малко. — След около минута той продължи: — Крайната точка на първата операция не е указана, но ако мога да преценя по времето за скок, при стандартна скорост на мрачански междузвезден двигател… трябва да е или на Мрач, или в йикроманския космос.

Кавана погледна към Колчин.

— Ще нападнат Йикрома!

— Не, няма — поклати глава Колчин. — Това е мирначийм-хайийска операция. Тъй че сигурно ще накарат завоевателите да свършат тази работа вместо тях.

— И как, по дяволите, ще го направят? — възрази Кавана. — Та те дори нямат контакт със завоевателите.

— Когато Куин спасяваше сина ти от базата на завоевателите, там е имало мрачански кораб — намеси се замислено Бронски. — Проклет да съм, но го е имало.

— Някакви признаци за присъствие на мрачанци? — попита Колчин.

— Не са ги видели — отвърна Бронски. — Но това не е задължително. Знаем, че завоевателите могат да говорят английски, а пък мрачанците биха могли да изфабрикуват информация, която да посочи йикроманците като потенциална заплаха, с което да ги подтикнат към атака.

— И вече разполагат дори с точни срокове? — попита Колчин.

— Ами да, защо не — отвърна кисело Бронски.

— Има и друга възможност — рече замислено Кавана. — Названието „мирначийм-хайийя“ се използва и за хората — така мрачанците са нарекли миротворческите сили, когато за пръв път са се срещнали с тях. Може пък да са открили някакъв начин да накарат миротворците да нападнат йикроманците.

— Не е изключено — съгласи се Бронски. — Няма да се изискват кой знае какви усилия.

— Не и след цялата омраза, която се култивираше срещу йикроманците — добави Кавана. — И като се има предвид богатата информация, с която разполагат мрачанците…