Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Ще внимавам, и още как — обеща капитанът. — Сбогом и успех.

Стигнаха рампата и двамата зхиррзхианци слязоха.

Изведнъж целият брилянтно замислен и осъществен план бе станал на пепел.

Трр’т-рокик последва двамата, докато прекосяваха площадката, като безуспешно се опитваше да подслуша разговора им, заглушен от общата шумотевица. Скоро обаче те стигнаха предела на обсега на неговия фссс-орган и не му оставаше друго, освен да ги изпрати безпомощно с поглед.

Отново ги беше изгубил.

Той въздъхна дълбоко, твърде потиснат, за да може дори да се ядоса. Какво можеше да направи, след като съдбата бе срещу него? Трр-тулкож си бе тръгнал, а дори и да беше тук, нямаше начин да извади контейнера от товарния отсек. „Верен слуга“, на борда на който се намираше неговият фссс-орган, поемаше за среща с мрачанците.

Би могъл да се откаже от тази работа, разбира се. Да се прехвърли при своя главен фссс-орган в родовия храм на Трр и да зачеркне тези последни няколко завъртания от съществуването си. Резенът му щеше да остане в контейнера, но вероятно нямаше да го открият, докато някой не развиеше случайно онова руло бинт. Със сигурност нямаше никакъв смисъл да остава повече на кораба.

От друга страна, щеше да е непочтено да пропилява по такъв начин усилията, положени от Трр-тулкож, дори да не броеше пролятата преди малко кръв.

Той се прехвърли на „Верен слуга“ и тъкмо бе решил да се възнагради с една голяма обиколка на кораба, когато пред него внезапно изникна един старейшина.

— Ти — посочи го той. — Да, ти. Имаш ли нещо общо с „Верен слуга“?

— Ами… да — запелтечи Трр’т-рокик и миг по-късно осъзна, че щеше да е по-разумно, ако се бе представил за персонал на космодрума. — Исках да кажа, че…

— Да, зная — не си част от екипажа, защото си пратен от Седалището на Върховния — прекъсна го нетърпеливо старейшината. — Ти и другите като теб трябва незабавно да се явите на доклад във втори хексагон. Как се казваш?

Сега вече Трр’т-рокик бе готов с отговора.

— Цвв’т-рокик, Дхаа’рр — представи се той. — За какво е всичко това?

— Заради войната, разбира се — изръмжа старейшината. — Нали ви е наредено да проследите как протича контактът с мрачанците. Предполагам, че имаш представа за какво говоря?

— Тъй де — побърза да се съгласи Трр’т-рокик. — За онези уроци по човешки език, нали?

— Сети се значи — подсмихна се подигравателно старейшината. — Не си глупав, а само невеж. Надявам се, че това ще е поправимо през следващите няколко пълни завъртания. — Хайде, не ми се полюшвай тук, а заминавай. Езиковият инструктор няма да те похвали, ако закъснееш още за първия урок.

— Подчинявам се — отвърна Трр’т-рокик и се шмугна покрай другия старейшина.

Надяваше се, че никой няма да си направи труда да преброи присъстващите на борда старейшини и да ги сравни с фссс-органите в пирамидата на тукашния протектор. Защото ако някой го направеше, той щеше здравата да загази.

Както и да е, очертаваше се интересно пътуване.

— Сър?

Парлимин Джейси Вандайвър вдигна нетърпеливо глава. Тъкмо изучаваше сведенията за последните придвижвания на миротворческите отряди. Как, по дяволите, можеше да е в течение на всичко това, след като го прекъсваха на всеки няколко минути?

— Какво има, Питърс? — сопна се той.

— Извинете, че ви безпокоя — смутено каза младият му помощник, — но току-що пристигна спешно съобщение от господин Макфи. — Той понечи да му подаде пластината със съобщението, после се поколеба. — Искате ли да ви го предам сбито, сър?

Момчето се учеше бързо.

— Гледай да си кратък — посъветва го Вандайвър и остави доклада. Макфи бе от тези, които можеха да ти изгубят времето с някой дреболия, и имаше навика да праща доклади за какво ли не.

— Разбрано, сър. Господин Макфи съобщава, че е успял да проследи помощник-офицер Питър Бронски до остров Пуерто Симоне на Гранпара. Там го е забелязал в компанията на двама мъже, които по-късно идентифицирал като лорд Стюарт Кавана и…

Вандайвър подскочи, напълно забравил доклада за миротворческите отряди.

— Кавана?

— Да, сър. — Питърс бе още по-обезпокоен. — Лорд Кавана и господин Митри Колчин…

— Дай ми я — прекъсна го Вандайвър и дръпна пластината.

— Слушам, сър.

Вандайвър прегледа трескаво доклада. Наистина ставаше въпрос за Кавана и Колчин, което се потвърждаваше и от приложения кратък видеоматериал. Виждаше се как тримата се отправят заедно към малък космически кораб. Според Макфи се връщали на Мра и той възнамерявал да ги последва.