Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— (Законна е. Но не бива да става достояние на всички.)

— А, тоест Питър Бронски е единственият миротворчески офицер, посветен във факта, че ви е било направено официално изключение?

Си Йятуур размаха лапа във въздуха.

— (Малко преувеличаваш нещата, Арик Кавана. Но и това е допустимо.)

— Аха. — Арик отново огледа оживения хангар. Това поне обясняваше защо Бронски е на Едо — вероятно бе отишъл там, за да запознае адмирал Рудзински с тайния договор, сключен между него и Кливерес.

— (Какво ще правиш сега?) — попита го Кливерес.

Арик я погледна. Имаше нещо в тона й, което…

— Ами, предполагам, че ще се върна на Ейвън — отвърна той. — След като баща ми го няма, сега аз управлявам „Кавтроник“. Там имат нужда от мен.

— (А войната?)

— Какво войната? Да не искате да се запиша доброволец?

— (Не) — отвърна си Йятуур. — (Очаквахме да ни помогнеш в това, което правим тук.)

— И за каква помощ става въпрос? — попита малко обезпокоено Арик.

Кливерес обърна муцуната си към хангара.

— (Открихме, че е доста трудно да се свързват помежду си командно-превключващите модули, които доставяте. Особено когато очакваме от тях да координират действията на различни типове оръжия.)

— Мога да си представя — рече Арик. — В програмите на келадоновите оръжия и тези от Надежда има доста несъответствия. Трябва да внимавате, когато ги синхронизирате.

— (Значи си запознат с проблема. Ще ни помогнеш ли?)

Няколко секунди Арик мълча, втренчил замислен поглед в тъмните очи на Кливерес. Спомни си, че като малък му бяха втълпявали, че йикроманците са най-голямата заплаха за Общността и че тази заплаха се удържа единствено от присъствието на миротворческите сили. А ето, че сега стоеше пред тях и те очакваха от него да им помогне. Но истинската заплаха днес бяха завоевателите. И Общността се нуждаеше от всички съюзници, които можеше да намери.

— Добре — склони той накрая. — Ще го направя.

— Тримата изследователи напуснаха стаята — докладва старейшината. — Насочват се към тунела, който води към хангара със „Затворена уста“.

Върховният вожд кимна, загледан в картата на територията на хората-завоеватели. Картата беше извлечена от едно записващо устройство, с което се бяха сдобили след първата битка с хората-завоеватели. Върху нея, според техните изследователи, бяха нанесени всички цели, на които трябваше да обърнат внимание.

Но сега вече знаеха, че не е точно така. В тази война хората-завоеватели имаха съюзници. Ужасни, опасни съюзници.

Йикроманците.

Върховният главнокомандващ Прм-жевев приключи полугласната си дискусия със старейшината, обърна се към него и заяви:

— Можем да го направим. Ще трябва да, изтеглим някои бойни кораби от завладените плацдарми, но ще успеем да съберем достатъчно голяма сила за един светкавичен удар.

— Кои плацдарми? — попита Върховният.

— Ще вземем три от петте кораба, които в момента са на Массиф — отвърна Прм-жевев, след като направи справка със списъка. — Плюс четири от шестте на Пасдофат — те вече са потеглили. Един от трите на Калевала и три от четирите на Доркас.

Опашката на Върховния трепна. Доркас. Младият изследовател Трр-гилаг бе поел към Доркас по лична молба на Върховния.

— На Доркас само един кораб ли оставяте?

— Да — изсумтя Върховният главнокомандващ. — И само защото този кораб не е в състояние да изпълнява бойни операции. Ако техниците успеят да го стегнат преди атаката на Формби, ще изтегля и него. Защо? Доркас ли е проблемът?

— Всъщност не — отвърна неохотно Върховният. Вероятно точно сега нямаше особено значение дали предложените от Трр-гилаг биохимични изследвания на пленения завоевател ще доведат до някакви нови разкрития. Събитията се движеха с нарастваща скорост. Освен това нямаше никакво съмнение, че не са сполучили да заловят някой от компонентите на КИОРО на Доркас.

— Какво мислите за плана на мрачанците? — обърна се той към Върховния главнокомандващ.

— Струва ми разумен — кимна той. — Съгласен съм с Валойтаджа, че премахването на наблюдателния пост на хората-завоеватели от Формби трябва да е нашата първа задача.

— Стига информацията, с която разполага Валойтаджа, да отговаря на истината — подхвърли Върховният.

— Стига да е така, наистина — изръмжа Прм-жевев. — Ще поискам сигурни данни за това, преди да пратя корабите да атакуват.

Върховният кимна и отново се зае да изучава картата.

— Трябва също така да уточним дали това наистина са верните координати на базите — рече той.