Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— На същото мнение съм — съгласи се Мечтателната. — За съжаление, заради новите изисквания и разпоредби при подбора на личния състав, трима от техните пилоти бяха принудени да се прехвърлят на друга служба. Един от тях бе братът на Самурая.

— Съжалявам. — Куин погледна към другия край на помещението. Самурай продължаваше да седи с гръб към тях и да разговаря с останалите от компанията. Също като него, Дазлър се бе разделил с брат си, след като въведоха новите психологически изисквания. За разлика от Самурай обаче, Дазлър отдавна бе осъзнал, че това бе спасило брат му от занимание, за което най-вероятно не е бил психологически подготвен.

— Предполагам, едва ли на везните ще натежи фактът, че това навярно е спасило живота на брат му.

— Не — не и при Самурай — отвърна Хитруша. — За него животът не значи нищо в сравнение с личната чест. Но не се безпокойте. Той е чудесен колега, когато става въпрос за работа. Пък и оперативният бързо ще му свие опашката, ако вземе да прекалява. — Тя посочи над рамото на Куин. — Като говорим за вълка… ето го, че идва.

Куин се обърна и за втори път през изминалите няколко минути вдигна учудено вежди. Право към тях, по пътеката между масите, вървеше мъж на средна възраст.

— Инико! — възкликна той и побърза да се изправи.

— Добре дошъл на борда, Маестро — поздрави го командирът на ескадрилата Инико Бокамба с полуофициално изражение и уста, готова да се разтвори в усмивка. — Радвам се да те видя.

— Аз също — рече Куин и стисна подадената му ръка. — Кога пак ви привикаха на действителна служба?

— Не повече от шест часа след като изпратих Клипер да се присъедини към вашата спасителна операция — отвърна Бокамба и усмивката му помрачня. — Като ги зърнах, в началото си помислих, че песента ми е изпята и съвсем скоро ще ме изправят пред наказателния взвод. Но добре, че имах благоразумието да си затворя устата — защото не минаха десет минути и ето, че ме напъхаха отново в униформата. Между другото, поздравления за успешното спасяване на командир Кавана. Отнася се за всички.

— Благодаря ви, сър — отвърна Куин. — Радвам се, че не сте си имали неприятности заради участието си в тази история. На следствието въобще не споменаха името ви — помислих си, че са ви натикали в някоя дупка, от която няма измъкване.

— О, точно така направиха — засмя се Бокамба и размаха ръка. — Какво според теб може да означава оперативен координатор? Майка на вълчата глутница и нищо повече. Можеха поне да ме качат на нещо, което лети.

— Уф — изстена с лека досада Експерт. — Предчувствам, че сега ще стане дума за отминалите дни на слава и величие.

— Аз също — кимна Мечтателката и трите се надигнаха. — Както се казва, мъжки разговор. Ще ни извините ли?

— Щом се налага — рече Бокамба с привидно натъжено изражение. — Тъжна гледка, Маестро. Днешните млади изобщо не тачат по-възрастните. Вие, дами, запознахте ли се с програмата за утрешния ден?

— Четохме я вече два пъти — отвърна Мечтателката.

— Ами прочетете я още веднъж — нареди Бокамба. — И трите. Чакам ви в координационната утре в пет и трийсет.

— Ясно. — Мечтателката намигна на Куин. — Добре дошли на робската галера „Трафалгар“, господа. Ще се видим утре.

— Довиждане — кимна им Клипер.

Жените тръгнаха по пътеката, като спираха да разменят по някоя дума с другите пилоти.

— Странно нещо, да видиш жени на борда — промърмори Куин, докато Бокамба се настаняваше на празния стол. — Особено като се има предвид мисията на „Трафалгар“.

— Така е — съгласи се Бокамба. — Трябва да призная, че и аз имах някои резерви по този въпрос — за участието на жени в бойни операции. Особено за тази мисия, която има национално значение. Но това са културни предразсъдъци, които в Севернокоординационния съвет разбират по-добре от нас.

— Какво пък, щом трябва да спрем зхиррзхианците на всяка цена — сви рамене Клипер, — това сигурно ще изисква да вземем на работа и жени. Сега не е време за предразсъдъци.

— Сигурно си прав — каза Бокамба. — Между другото, Адам, казах ли ти колко се радвам, че си отново сред нас? Очаквам с нетърпение да работим заедно.

— Благодаря — отвърна Куин. — Ще направя всичко възможно да оправдая оказаното ми доверие.

— Сигурен съм в това — рече Бокамба със закачлива усмивка. — Особено след като утре ще летя с теб като навигатор.

Куин се намръщи.

— На Едо ми казаха, че ще ми намерят нов навигатор.

— И той със сигурност лети насам — увери го Бокамба. — Очакваме да пристигне, преди да се отправим към зхиррзхианските територии. Дотогава, боя се, аз съм единственият ти избор. — Той вдигна пръст. — Още една причина утре да покажеш на какво си способен.