Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Имаше го в съобщението ви — съгласи се Арик. — Почти очаквах да го видя на борда на дипломатическия кораб, който ми пратихте. Но той не беше там, а не го виждам и тук.

— (Така е. Той не е тук.)

— Но е бил, по-рано — възрази Арик. — Трябва да е бил. Съобщението, което получих, беше адресирано до Ашър Дейлс — това име може да получите само от него. — Той посочи корабите. — Какво е станало? Да не би да е разкрил какво готвите?

— (Нямаше нужда да разкрива) — отвърна Кливерес и му подаде компютъра. — (Всъщност това, което виждаш тук, е негово дело. Но моля те — чети.)

Арик погледна монитора. На него се виждаше някакъв Севкоордски официален документ.

— Какво е това? — попита той.

— (Чети) — повтори настойчиво си Йятуур. — (Информацията, която се съдържа в документа, не е предназначена за обществено достояние. Може и никога да не стане такава. Ти обаче си изключение.)

Във файла имаше два документа. Първият беше гаранция от страна на йикроманците, че ще използват бойните кораби, които оборудват, единствено с цел защита от посегателствата на завоевателите. Вторият пък уточняваше, че изключението от предварителните спогодби се прави по молба и в услуга на йикроманския Йерарх.

Арик отново прочете гаранцията, като внимателно изучаваше използваните юридически термини. Когато стигна края, не остана никак изненадан, че там се мъдри подписът на баща му. Освен това забеляза, че документът е подписан само три дни след срещата на баща му с помощник-офицер Бронски на Мра-миг. Тоест в периода — пак според този Бронски, — когато лорд Кавана бе изчезнал от полезрението му. Вторият документ също бе подписан от баща му, както и от…

Арик вдигна учудено глава.

— Бригадир Питър Бронски?

— (Точно така) — отвърна Кливерес. — (Както виждаш, всичко е напълно законно.)

— Не това имах предвид — отвърна Арик, усетил, че стомахът му се свива. Значи Бронски бе висш миротворчески офицер… сега вече изчезването на баща му придобиваше съвсем друго обяснение. — Никой не е виждал баща ми след подписването на тези документи.

— (Не се тревожи, Арик Кавана. Аз също не съм го виждала оттогава. Той и неговата охрана, Колчин, са избягали от бригадир Бронски на Мра-миг и се върнаха тук с един взет под наем мрачански изтребител.)

— Избягали? — повтори Арик. Опасенията му нарастваха. — Какво е направил Бронски, че е трябвало да бягат?

— (Не зная. Той не ми каза друго, освен че е бил задържан против волята си. Подозирам, че всичко това има отношение към оръжието КИОРО.)

— Разбирам — промърмори Арик. Дали баща му не бе научил къде са скрити компонентите на КИОРО? Или, още по-лошо, не бе открил къде ще бъде сглобено страховитото оръжие? И в двата случая Бронски незабавно би се опитал да го постави под карантина. Но защо баща му бе предпочел да избяга?

— Какво се случи после?

— (Не можехме да му позволим да остане на йикроманска територия. И без това отношенията ни със Севкоорд са доста обтегнати. Той ни помоли да заменим изтребителя му с някой кораб, който не привлича вниманието. Аз пък споменах за нуждите ни от някои модули, които се произвеждат в „Кавтроник“, и той се съгласи да ни ги прати като възнаграждение. Но не го направи) — добави си Йятуур и стисна муцуна. — (Йикроманското разузнаване положи огромни усилия, но така и не открихме никакви сведения, че се е добрал до Ейвън.)

— Тогава къде е?

— (Не зная. Може би е поел в друга посока.)

— Нищо чудно да е избрал някое място, откъдето да може да ви достави обещаните модули. Офиси на „Кавтроник“ има почти навсякъде. Опасявам се обаче, че го е спипал Бронски.

— (Може би) — отвърна Кливерес. — (Но да не прибързваме с решенията. Аз също вярвам, че ще изпълни обещанието си.)

— Дано — отвърна Арик, но не успя да успокой страховете в душата си. Какво пък, дори Бронски да го бе задържал, не можеше да му се случи нищо лошо. — Значи, след като модулите не се появиха, вие решихте, че ще мога да ви ги доставя аз?

— (Да. Йикроманското разузнаване докладва, че се намираш на Едо, и аз пратих дипломатически кораб да те докара тук.)

— По-лесно щеше да стане, ако ми бяхте пратили бързо съобщение — обясни Арик. — Баща ми ли ви даде името Ашър Дейлс?

— (Не, но го спомена като място, където би могъл да се скрие, след като се добере до Ейвън. Предположих, че Севкоордското разузнаване няма да те свърже с това име.)

— Защо се страхувате от Севкоордското разузнаване? — попита замислено Арик. — Тази цялата работа не е ли напълно законна?