Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Със сигурност — съгласи се Прм-жевев. — Изследовател Нзз-ооназ е твърде лековерен, когато трябва да се обсъди информацията, подадена от мрачанците. Така поне ми се струва.

— Интересно — промърмори Върховният. — И аз бях останал със същото впечатление. Как смятате, дали мрачанците не използват нещо при общуването си с тях?

— Като лекарства? — попита с доловимо съмнение Прм-жевев. — Това би означавало, че имат доста сериозни познания върху нашата биофизиология.

— Така е, но кой може да е сигурен? Не, всъщност едва ли. — Върховният поклати глава.

— Нищо не пречи да споделим опасенията си с Нзз-ооназ. Дори да не използват лекарства в момента, не е изключено да го сторят в близкото бъдеще.

— Вярно — съгласи се Върховният. — Кого сте избрали да ръководи ударната флотилия?

— В действителност смятам да го направя аз — отвърна Прм-жевев и примлясна с език.

Върховният се намръщи.

— Не е ли малко необичайно?

— Не съвсем — отвърна уклончиво Върховният главнокомандващ. — В края на краищата от Върховното командване се очаква да действа, а не само да събира информация.

— Така е, но в случай, че внезапно бъдете въздигнат в старейшинство, ще сме принудени да се лишим от вашия безценен опит. При подобно разстояние от вашия фссс-резен шокът може да ви изведе от психическо равновесие за продължителен период.

— Признавам, че съществува риск — съгласи се Върховният главнокомандващ. — Но също така е рисковано да се ръководи битката оттук, като разчитаме само на докладите на старейшините. А това не е като да виждаш всичко със собствените си очи. — Той направи кисела физиономия. — Освен това, ако мрачанците са решили да ни измамят, предпочитам да го узная от първа ръка.

Появи се един старейшина.

— Изследовател Нзз-ооназ и другите са стигнали при „Затворена уста“ — докладва той. — В момента влизат вътре. Из района се разхождат няколко мрачанци.

Надявайки се, без съмнение, да узнаят малко повече за чудатия метод за междузвездна връзка, използван от зхиррзхианците. Какво пък, нека надзъртат колкото искат. Микрофоните, които със сигурност бяха насочили към „Затворена уста“, нямаше да могат да улавят гласовете на старейшините. Бяха се погрижили да не изтича никаква информация.

— Предполагам, вече можем да кажем на изследовател Нзз-ооназ да приеме предложението на мрачанците — подхвърли Върховният.

— Да — отвърна Прм-жевев. — Поне що се отнася до първата част — атаката на Формби. Ще ни трябва още малко време, за да съберем всички кораби за едно по-мащабно нападение срещу Земята.

— В това няма съмнение — рече Върховният. Една атака срещу наблюдателна станция на хората-завоеватели щеше да блокира голяма част от техните сили. При това зхиррзхианците щяха да се принудят да разтеглят фронта си на огромно разстояние. Но друг избор нямаха. След като вече знаеха, че хората-завоеватели са в процес на сглобяване на своето оръжие КИОРО, Военното командване трябваше да действа бързо и да удари врага, където това е възможно. — Колко време ще ни е необходимо?

— Зависи от бързината, с която корабите бъдат подготвени за военни действия — отвърна Върховният командващ. — Може би две завъртания, дори три. Имам ли разрешението ви да ръководя атаката лично?

— Уповавам се на вашия опит за подобно решение — рече Върховният. — Правете, каквото смятате за необходимо.

Прм-жевев се поклони по стария, цакк’ррски обичай.

— Благодаря ви, Върховни вожде. Тръгвам веднага щом приключи това обсъждане.

Пред тях отново изникна един старейшина.

— „Говори изследовател Нзз-ооназ от планетата Мра — цитира той. — Искам да разговарям с Върховния вожд“.

Върховният се усмихна напрегнато. Нзз-ооназ играеше своята част от ролята за пред мрачанската публика. Ако Валойтаджа узнаеше как в действителност се осъществява тази комуникация, навярно щеше да се смае.

При някое следващо завъртане със сигурност щяха да му кажат. Но още бе рано. Може вече да бяха съюзници, но в мрачанците имаше нещо, което го караше да изпитва към тях подозрение.

— Аз съм Върховният вожд — обърна се той към старейшината. — Говори, изследователю Нзз-ооназ.

— Сигурно разбирате в каква ужасна опасност се намираме — каза мрачанецът, който се бе представил като Лахетилас, с нисък и настойчив глас. — Вие, зхиррзхианците, и ние, мрачанците. Завоевателите без причина имат ужасно по сила оръжие, което възнамеряват да използват срещу нас.