Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Брей! — възкликна учудено Трр-гилаг. — Интересно.

— Защо?

— Още не зная. Има нещо странно в тази работа обаче. Ако йикроманците са чак толкова войнолюбиви и опасни, защо още не сме ги срещали в бой? И защо на откритото човешко записващо устройство не намерихме никакви сведения за тях?

— Може да ги пазят в тайна — подметна Трр-мезаз.

— Или мрачанците да ни лъжат — възрази Трр-гилаг. — Все още не им вярвам.

— Аз също, честно казано. Но настроенията във Военното командване са други.

— И по-точно?

— По-точно, изглежда, са взели решение да нападнат йикроманците. На Дклл-кумвит, командира на кораба на Върховния главнокомандващ, е наредено да потегли към една предварително уговорена точка за среща в мрачанския космос. — Той размърда език. — И да вземе със себе си всички останали кораби.

— Всички ли? — учуди се Трр-гилаг.

— Всички, с изключение на „Необходим“. Него може и да не броим за кораб, като се има предвид повредата в двигателя. Ще е напълно безполезен, освен ако хората-завоеватели сами не навлязат в обсега на оръжията му.

Трр-гилаг погледна към небето.

— Това хич не ми харесва.

— На мен също — рече кисело Трр-гилаг. — Ако смятат да изоставят Доркас, нека ни го кажат открито. Но да ни зарежат тук, където ще бъдем лесна плячка в ръцете на хората-завоеватели, е най-малкото безсмислена загуба на опитни войници.

— Освен ако не могат да си позволят да изоставят Доркас. Не и… — Той се сепна и подхвърли: — Да не е свързано с подземното помещение?

Трр-гилаг въздъхна.

— Така мисля. Според мен там има нещо, което хората искат да си вземат. Нещо, което не бива да им позволяваме да вземат.

— Интересно — промърмори замислено Трр-мезаз. — Колко голямо е това нещо?

— Нямам представа. Защо?

— Защото разполагаха с пълен достъп до помещението в продължение на десет пълни завъртания, преди да се оттеглят в крепостта в планината. А, доколкото бяхме в състояние да определим, не са взели оттам нищо голямо.

— Сигурен ли си? — Трр-гилаг втренчи поглед в него.

— Разположих старейшини-наблюдатели от момента, в който открихме това място. По време на първите четири завъртания вътре са влезли две отделни групи човешки войници. Нито една от тях не е изнасяла нищо.

— Наистина интересно — съгласи се Трр-гилаг. От всичко, което бе чувал за подземната камера и опитите на хората-завоеватели да си възвърнат контрола над нея, бе готов да се обзаложи, че вътре е поставен някой от компонентите на КИОРО. Но ако беше така, защо не го бяха отнесли с тях в укреплението? Защото е твърде голям, за да го местят? И сега са го изоставили там?

— Това, че отстъпиха, не означава, че няма да се върнат. Нищо не бива да предприемаме, докато съществува опасността от тези копърхед.

— Толкова ли са страшни?

— Повече, отколкото можеш да си представиш — рече мрачно Трр-мезаз. — Те унищожиха напълно един наземен отбранителен лазер и въздигнаха осем от войниците ми в старейшинство. А можеше и да е по-зле. Странното е обаче, че не посегнаха на изследователската група начело с Клнн-даван-а.

Трр-гилаг спря насред крачка и погледна брат си.

— Ти си пратил Клнн-даван-а в бойната зона? Какво, сред всички осемнайсет свята…

— Тя е експерт по чуждоземни култури — прекъсна го Трр-мезаз рязко — и настоя да я пратя там. Вече бях разкритикуван за постъпката си от всеки Дхаа’рр, който има достъп до моите старейшини. Включително и от говорителя Цвв-панав.

Трр-гилаг се намръщи.

— Съжалявам. Прав си, разбира се — типично в стила на Клнн-даван-а е да настоява да бъде пратена на подобно място.

— Също както упорстваше да вземе тъканните проби, докато ти разговаряше с мрачанците — припомни Трр-мезаз. — Ела да видим дали вече не е приключила.

Пленникът лежеше върху лабораторната маса в медицинското отделение, със завързани ръце и крака и напрегнат поглед, втренчен в тавана. Изправена до него, Клнн-даван-а тъкмо вадеше иглата от кожата в долния край на торса му. От двете му страни стояха въоръжени войници, готови да се намесят, в случай че човешкият завоевател реши да им създаде неприятности. И двамата изглеждаха обезпокоени. Над тях, извън полезрението на човека, трима старейшини също наблюдаваха внимателно сцената.

— Привърши ли? — попита Трр-гилаг.

— Почти — отвърна Клнн-даван-а, докато прибираше образците в контейнера. — Само още една-две проби.

— Той как се държи? — попита Трр-мезаз.

— Забележително добре — обясни Клнн-даван-а. — Няма никакво съмнение, че изследването не му е приятно, но досега нито се е дърпал, нито ми е крещял.