Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Открихме други две възможности — докладва Встии-суув. — И при двете не ни очакват кой знае какви трудности от страна на терена и ще сме в състояние да се приближим на пет хилядоразкрача до желаната цел.

— Стига да го направим, докато хората-завоеватели спят — добави Клаа-нуур. — В противен случай може да си имаме същите проблеми като предния път.

— Като предния път? — повтори Трр-гилаг.

— Засякоха ни по средата на скалната стена — обясни Трр-мезаз. — Успяхме да се спуснем обратно и тогава те просто ни оставиха да си тръгнем.

— Както направиха и в подземната зала? — попита Клнн-даван-а.

— Нещо подобно — рече Трр-мезаз. — Но по-късно ще говорим за това. Встии-суув, кога можем да изпробваме тези два нови маршрута?

— Колкото по-рано, толкова по-добре — отвърна войникът. — Колкото повече се бавим, толкова по-голяма става възможността някой от старейшините да открие резена.

— И това ще бъде краят на Прр’т-зевисти — заяви мрачно Трр-гилаг. — Вождовете на Дхаа’рр трябваше да изпълнят прощалната церемония по изгаряне на фссс-органа още преди четири завъртания.

— Те промениха решението си — обади, се старейшината. — Говорих с Прр’т-касст-а и тя ми съобщи, че прощалната церемония се отлага за неопределено време.

— Е, поне една добра новина — въздъхна Трр-гилаг. — Трр-мезаз, кой ще участва в изкачването?

— Само тези двама войници и аз — каза Трр-мезаз. — Встии-суув, кога можем да тръгнем?

— Не съм сигурен. Прогнозата за следващите две завъртания е за променливо време.

Което означаваше, че има немалка опасност да бъдат преждевременно въздигнати в старейшинство.

— Значи ще тръгнем след две завъртания — реши Трр-мезаз.

— Може би по това време хората-завоеватели също ще се поуспокоят — обади се Клаа-нуур. — В последно време действаха доста оживено.

— Така е — съгласи се Трр-мезаз. — А междувременно, Трр-гилаг, искам ти и Клнн-даван-а да ускорите изследванията си. Ако тези същества притежават някакви необичайни способности, трябва да ги зная, преди отново да навляза в тяхна територия.

Трр-гилаг сведе поглед към сержант Яновиц и едва след няколко удара си спомни, че той не разбира езика им.

— Ще направим каквото е по силите ни — обеща той на брат си.

Другите двама старейшини се върнаха.

— Командире, всички войници са предупредени — докладва единият. — Както и отбраната на периметъра.

— Съобщете на войниците отвън, че ще изведем пленника — нареди им Трр-мезаз и даде знак на двамата войни да развържат човека. — Време е, братко. Кажи на твоя опитен екземпляр да се приготви, защото ще го изведем на малка разходка.

— „Не ни предоставиха подробности за обсъждането между Върховното командване и Върховния вожд, изследователю — предаде старейшината думите на Глл-боргив. — Но има данни, че е било съвсем кратко“.

Говорителят Цвв-панав се намести обезпокоено на кушетката.

— И откъде имаш тези данни?

Старейшината кимна и изчезна.

— Не си очаквал, че разговорът им ще е продължителен, нали? — подметна вторият зхиррзхианец в стаята.

— Не и ако мрачанците са прави, че КИОРО вече е в процес на сглобяване — припомни Цвв-панав навъсено. — Това ще стресне достатъчно Военното командване.

— Не се и съмнявам — отвърна другият. — Лично аз смятам, че мрачанците лъжат.

— Възможно е. — Говорителят поклати глава и го погледна замислено. През петте цикъла, откакто бе взел при себе си на служба младия воин, Мнов-корте бе израснал до негов незаменим помощник, изпълнявайки различни тайни задачи, благодарение на които силата и властта на говорителя бяха нараснали, също както и престижът на целия клан Дхаа’рр. До момента той се бе справил успешно с всички поставени задачи, а нюхът и инстинктите му работеха безпогрешно. — Какво те кара да го кажеш?

Но преди Мнов-корте да отговори, в стаята се появи старейшината.

— „Опирам се на факта, че те са склонили да приемат предложението на мрачанците още докато ние вървяхме обратно към «Затворена уста» — произнесе той. — Там разиграхме една малка сценка, на която да се порадват всички, които ни слушат, но беше ясно, че Върховното командване вече е взело това решение“.

— Какво ще стане сега при вас? — попита Цвв-панав.

Старейшината кимна и изчезна.

— Та какво казваше? — подхвана отново разговора говорителят.

— Преди две завъртания четох за атаката на наземните сили на хората-завоеватели на Доркас — продължи Мнов-корте и посочи записващото устройство. — Техният командир е рискувал двама от своите елитни копърхед, за да прогони зхиррзхианските войници от подземната зала.