— При родовите вождове на Прр — отвърна Мнов-дорнт. — Казах им да се престорят, сякаш заради молбата на Прр’т-касст-а задържат прощалната церемония.
— Нека я задържат още известно време — нареди Цвв-панав. — Не, от друга страна, по-добре да го донесат при мен. Ще взема да го върна на Оакканв и да го тръсна на бюрото на Върховния вожд. Интересно ще ми е да видя реакцията му.
Но вътре в себе си си даваше сметка, че Мнов-корте е прав. Ситуацията изглеждаше примамлива, но му бяха нужни солидни доказателства, за да удари Трр-гилаг така, както му се искаше.
За щастие, имаше един лесен начин да се сдобие с тези доказателства.
— А междувременно — каза той, — вие двамата ще отпътувате за Доркас.
Братята се спогледаха учудено.
— Целесъобразно ли е в този момент, говорителю? — попита Мнов-корте. — Някой може да ни познае.
— И кой? — попита Цвв-панав. — На Върховния вожд едва ли ще му хрумне да показва филма, в който се вижда как отнасяте на Трр-пификс-а откраднатия фссс-орган.
— Могат да ни познаят обаче войниците, които са заснели този филм — посочи Мнов-корте.
— Никой от тях няма да е на Доркас — припомни му Цвв-панав. — Нито на кораба на Дхаа’рр, който ще ви откара там, и на космодрума, от който ще напуснете Дхаранв.
— Ами ако Трр-пификс-а ни е описала на сина си? — настояваше Мнов-корте.
— Изключено — поклати глава Цвв-панав. — Една стара жена, която ви е мярнала само веднъж? Невъзможно. Можете да идете направо при Трр-гилаг и да му заявите, че познавате майка му, и той пак няма да се сети кои сте.
Братята се спогледаха отново.
— Всичко ще е наред — склони пръв Мнов-дорнт. — Да вземем ли някой от вашите хиперкораби?
— Предпочитам да пътувате с нещо по-незабележимо — отвърна говорителят и погледна към екрана на своето записващо устройство. — Има един снабдителен кораб, „Верния слуга“, който потегля за Доркас след три тентарка от космодрума „Леден език“. Ще успеете ли да стигнете там навреме?
— Без проблем — увери го Мнов-корте и се надигна от кушетката. — Колата ни чака отвън. Какво по-точно искате от нас на Доркас?
— Да откриете онзи незаконен фссс-резен. И заедно с него и доказателства, че в тази история са замесени Трр-гилаг и брат му.
— Командир Трр-мезаз? — подскочи Мнов-корте. — Това ще е доста трудно.
— Оставете на мен да решавам — обеща мрачно Цвв-панав. — Ще ви издам специален документ още преди да потеглите.
— Ами ако уликите, които търсим, не съществуват?
Цвв-панав щракна с език.
— В такъв случай, разбира се, ще трябва да ги изфабрикувате.
Застанал пред дупката в средата на складовото помещение, човешкият пленник скръсти ръце и заговори:
— Няма две мнения — последва го гласът на механичния преводач. — Взривовете са прогърмели отвътре.
— Защо си толкова сигурен? — попита го Трр-мезаз.
Трр-гилаг преведе въпроса. Другоземецът отговори, като посочи края на ямата, краката си и после през стената навън.
— Краищата на дупката са извити навън — чу се преводът. — Това означава, че взривът е бил от тази страна на дървената преграда. Същото може да се каже и по начина, по който са разхвърляни отломките. Повече отвън и доста по-малко — отвътре.
— Интересно — бе коментарът на втори командир Клнн-вавги. — Ние също го забелязахме, между другото.
— Да — потвърди Трр-мезаз. — А сега трябва да повярваме на думите му, че е станало точно така.
— Каква причина ще има да лъже? — попита Клнн-даван-а.
— Първо, братовчедке, те са наши врагове — припомни й Клнн-вавги. — Враговете често лъжат по различни причини. И второ — може просто да греши.
— Да предположим, че не лъже. — Трр-мезаз замислено преметна език. — В такъв, случай взривът наистина е дошъл отвътре. Това означава, че мрачанците са се взривили сами.
— Но как? — попита Клнн-вавги. — И защо?
— Това са въпроси без отговор засега, съгласен съм — кимна Трр-мезаз. — Макар че като се замисля, един от старейшините казваше, че ги видял да закачват някакви разноцветни платове от вътрешната страна на стената.
— Смяташ, че са ги използвали, за да крият експлозивите? — попита Клнн-даван-а.
— Изглежда напълно възможно — рече Трр-мезаз. — Трр-гилаг, попитай го дали може да ни каже нещо повече за експлозиите. За силата на взрива, може би дори за вида на използвания експлозив.
Последва кратка размяна на реплики, след което човекът посочи към другия край на склада, където имаше още отвори от взрива.
— Не мога да преценя само по тези щети — дойде преводът. — Мога ли да огледам и онези?
Читать дальше