Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Здесь есть возможность читать онлайн «Тимъти Зан - Войната на завоевателите» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Войната на завоевателите: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Войната на завоевателите»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Зхиррзхианците се готвят за атака срещу Земята. Лорд Стюарт Кавана отчаяно търси средство за защита срещу гибелните им оръжия. Докато войната застрашително наближава, група, съставена от двете раси открива причината за наближаващата гибел — едно трагично недоразумение. В ход са обаче подмолни и опасни сили, чиято цел е да възпламенят апокалиптична война. Малък отряд хора и извънземни, макар и със закъснение, ще се опитат да спрат катастрофата.

Войната на завоевателите — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Войната на завоевателите», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— С други думи — намеси се Клипер, — да се прибираме по стаите и да се захващаме с изучаване на маневрите?

— Точно така — отсече Бокамба. — И гледайте да си починете добре.

— Ясно — рече Клипер и се надигна. — Хайде, Маестро. Мама каза, че трябва да си учим уроците.

Бокамба поклати глава и въздъхна.

— Тези младежи… Никакво уважение към по-възрастните.

Нямаше никакъв сигнал, поне такъв, който Арик да види или чуе, но изведнъж един от двамата мъжки йикроманци, които охраняваха почти невидимата врата, вдигна лъчемета си към тавана, затвори зейналата си паст й стисна зъби.

— (Сине на лорд Стюарт Кавана) — каза той. — (Викат те. Ела.)

— Благодаря — отвърна Арик и когато се приближи към вратата, усети, че кръвта блъска в слепоочията му. И преди си бе имал работа с йикроманци — по време на някои служебни операции в „Кавтроник“. Но не и в такава обстановка. — Може ли да попитам…

— (Викат те) — повтори мъжкият.

Арик кимна мълчаливо, спомнил си изведнъж всички истории за невъздържания нрав на мъжките йикроманци. Единият от пазачите отвори вратата и пристъпи през нея. Арик го последва, а другият зае позиция зад него.

Очакваше вратата да води към някое приемно помещение, но за негова изненада веднага зад нея започваше каменна стълба, която се спускаше надолу. Първият йикроманец заслиза към лабиринта от тесни коридори, които се свързваха и разделяха под на пръв поглед случайни ъгли. След няколко минути стигнаха края на избрания коридор, където имаше друга врата. Йикроманецът я отвори, вдигна оръжието и се дръпна настрани. Арик преглътна нервно и прекрачи прага.

Озова се на наблюдателната площадка на огромен подземен хангар.

Спря и плъзна изумен поглед по петдесетината йикромански товарни кораба, подредени в изрядна линия върху лъскавата метална повърхност. В помещението имаше няколкостотин йикроманци, които вършеха всякакви дейности: носеха товари или тикаха колички, катереха се и слизаха от корабите, разговаряха на малки групички. Из въздуха се носеше ромонът на разговорите, тук-там святкаха фенерчета, миришеше на нагорещен метал, химикали и изолация. Цялата тази сцена по някакъв начин му напомняше на гигантски мравуняк, само дето обитателите му по-скоро приличаха на космати двукраки крокодили.

Космати двукраки крокодили, които се бяха заели да преоборудват товарните си кораби в бойни машини.

В това нямаше никакво съмнение. Гладките цилиндрични предмети, които прикрепваха към долния край на корабите, бяха ракетни установки. Вероятно руско производство, защото ясно различаваше надписите на кирилица върху сандъците с амуниции, изтикани малко встрани. Някои от корабите вече бяха оборудвани с поостарелите, но все още смъртоносни келадонови шрапнелни оръдия, други се перчеха с ултрамодерните севкоордски 110-милиметрови зенитки. Виждаха се целеуказващи лазерни устройства, както и някои странни по форма уреди, които Арик не можа да разпознае — надписите им бяха на йикромански.

— (Ти ли си най-големият син на лорд Стюарт Кавана?)

Арик подскочи от изненада и се извърна наляво. Пред него стоеше йикроманка, издокарана с лъскав церемониален шлем и ръчно шито наметало, каквито носеха само високопоставените чиновници. Зад нея се бе изпънала охраната от други двама йикромански мъжкари.

— Да — отвърна той. — Аз съм Арик Кавана.

— (Аз съм Кливерес си Йятуур) — представи се тя. — (Дванадесети съветник на Йерарха. Добре дошъл на йикроманския свят Формби. Аз и моят йикромански народ сме ти дълбоко задължени.)

Арик направи кисела физиономия. Всичко това започваше да му действа на нервите.

— Не съм съгласен, си Йятуур. Струва ми се, че аз трябва да съм ви задължен.

На лицето й се забеляза лека промяна.

— (Какво говориш? Означава ли това, че не носиш със себе си командно-превключващите модули, които изискахме?)

— Истината е, че нямам юридическото право да ви ги предоставя — отвърна Арик и си помисли, че думите му сигурно звучат нелепо. Сам човек, заобиколен от йикроманци, на един от техните колониални светове се опитва да обясни особеностите на Севкоордския закон. — Според Миротворческата спогодба абсолютно се забранява севкоордски граждани да предоставят на йикроманци пособия, които биха могли да се използват за военни цели. След като надзърнах в тази зала, вече нямам никакви съмнения относно възможното приложение на споменатите модули.

— (Разбирам загрижеността ти) — отвърна Кливерес и извади от чантичката на колана си джобен компютър. — (Но тя е излишна. С баща ти имахме уговорка.)

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Войната на завоевателите»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Войната на завоевателите» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Войната на завоевателите»

Обсуждение, отзывы о книге «Войната на завоевателите» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x