Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Искам да кажа, че нашите врагове най-сетне са успели да съберат всички компоненти на това страховито оръжие. В момента са в процес на неговото сглобяване. И когато го сглобят, зхиррзхианците ще бъдат първата им цел.

— „И когато го сглобят — предаваше разговорът старейшината, — зхиррзхианците ще бъдат първата им цел“.

Върховният вожд погледна към комодор Прм-жевев.

— Това е значи — въздъхна комодорът. — Те имат КИОРО.

— Така изглежда — кимна Върховният. — Освен ако мрачанците не грешат.

— От дълго време са под властта на хората-завоеватели — припомни му Върховният главнокомандващ. — Логично е да предположим, че разполагат с ефективна шпионска мрежа.

Върховният вожд вдигна глава, осъзнал, че подаваните от Мра сведения внезапно са били преустановени.

— Старейшина? Какво става?

— И двамата млъкнаха — докладва старейшината, трепна, за миг се изгуби от погледите им, сетне отново се появи. — Стигнаха до входа на скалната постройка и сега слизат.

— Предохранителни мерки? — попита Върховният главнокомандващ Прм-жевев.

— Не виждам други, освен часовоите, които споменах.

Той изчезна, а мястото му бе заето от друг старейшина.

— Изследователят Нзз-ооназ и другоземецът Валойтаджа влизат в пръстеновидната крепост — докладва той. — Още трима мрачанци са се присъединили към шестимата пазачи пред входа.

— Новодошлите въоръжени ли са? — попита Прм-жевев. Един от войниците пред оперативно-тактическия монитор добави нови три точки към шестте, които вече бе разположил по указания на старейшините. Малко след това пристигна още един старейшина, с планове на първото вътрешно ниво.

— Не открих оръжия по тях — съобщи старейшината.

— Значи това е почетен ескорт — заключи Прм-жевев. — Сигурно Валойтаджа скоро ще си тръгва. Нека двама старейшини останат с него.

— Подчинявам се — каза старейшината и изчезна.

Върховният посочи с език главния монитор.

— Виждам, че вече местят кораба.

— Да. — Прм-жевев кимна. — Приберат ли го там, ще е с цял хилядоразкрач извън обсега на старейшините.

Отново се появи един старейшина.

— „Отредените ви помещения са по този коридор — цитира той дословно Валойтаджа. — Охраната ще ви отведе там. Ако пространството ви се стори недостатъчно, просто ги информирайте“.

Той изчезна и на негово място изникна друг старейшина.

— „Сигурен съм, че всичко ще е наред. Кога искате да започнем нашия разговор?“

Отново се върна първият старейшина.

— „Веднага щом ви е възможно. Не бива да губим време, тъй като завоевателите без причина вече работят над своето оръжие. Трябва да ги нападнем неочаквано, още преди да са го завършили“.

— „Разбирам. Незабавно след като останалите членове на моята група се настанят, можем да започнем преговорите“.

— Виждам, че другите от контактната група вече се приближават — посочи с език главния монитор Прм-жевев. — Корабът също наближава западния ръб на скалния пръстен, но вече е извън обсега на старейшините. Бихме могли да изнесем една от пирамидите и да я разположим вътре в главната крепост.

— Ако се опитате, току-виж екипажът се разбунтувал — предупреди го Върховният вожд. — Забравихте ли обвиненията, които Цвв-панав стовари върху седалището, когато старейшината Прр’т-зевисти беше изгубен на Доркас? Не бива да позволявате да се случи нещо подобно и със старейшините на „Затворена уста“.

— Това е война, Върховни вожде — припомни му Върховният главнокомандващ. — Сега не е време да се занимаваме с проблемите на говорителя на Дхаа’рр. — Той се огледа. — Като стана дума за него, той къде е? Смятах, че ще иска да е сред нас, когато корабът стигне на Мра.

Върховният вожд се намръщи.

— Все още е на Дхаранв. Подозирам, че се уговорил със старейшините да му докладват там.

— Дано да не е — заяви мрачно Прм-жевев. — Старейшините са войници и са на служба към Военното командване. Ако разбера, че са докладвали другиму без мое разрешение, ще ги уволня.

Върховният млясна недоволно с език. Това беше стандартна заплаха срещу старейшините и при повечето обстоятелства — доста ефикасна. Нито един старейшина с полезна работа не би допуснал да я изгуби, особено когато зад гърба му имаше стотици други, готови на всичко, за да напуснат досадното си уединение. Но в конкретния случай нямаше такава опасност. Военното командване не разполагаше с регулярен транспорт до Мра, с помощта на който да изтегли фссс-резените оттам.