Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Глл-боргив не отговори.

— Корабен командир? — подкани го Нзз-ооназ, като премести поглед върху него.

— Ние сме нащрек за всякакви признаци на опасност — отвърна сухо Спс-кудах. — Не бива да се нагърбвате с военния аспект на тази мисия.

— Аз съм говорителят — припомни му Нзз-ооназ. — Всички аспекти на тази мисия са и моя грижа.

За миг лицето на корабния командир се изпъна. От уважение, или от нещо друго.

— Разбрано, говорителю.

— Добре. — Нзз-ооназ обърна гръб на монитора и отпусна опашката си. Ето че бе имал възможност да изпълни съвета на Върховния вожд отпреди началото на тази мисия — при първа възможност да даде урок на командира на кораба кой всъщност ще дърпа конците.

Мрачанците вече ги очакваха долу. Нзз-ооназ се надяваше, че Върховният вожд ще се окаже прав и за всичко останало.

Предположенията на Нзз-ооназ за очакващите ги машини бяха верни. Веднага щом „Затворена уста“ замря на площадката, те забръмчаха по неравния терен — насочиха се право към трите предни хексагонални издатъка. Бяха оборудвани с дебели стоманени въжета и прихващачи. Когато Нзз-ооназ погледна надолу към рампата, те вече бяха заели позиция и около тях щъкаха неколцина мрачанци.

В подножието на рампата се бе изправил един самотен мрачанец, издокаран в разноцветно наметало с невероятни шарки.

— Добре дошли — провикна се той на езика на хората-завоеватели. — Като представител на управляващите мрачанци ви приветствам с добре дошли, братя зхиррзхианци. Разбирате ли ме?

Превеждащата машина в ухото на Нзз-ооназ шептеше интерпретираната версия на думите, произнесени от другоземеца, които Нзз-ооназ вече бе разбрал.

— Да — отвърна той на същия език.

— А, вие говорите езика на нашия общ враг — каза другоземецът. — Чудесно — това значително ще улесни разговора ни. Аз съм Валойтаджа, посланик на управниците на мрачанците.

— Аз съм изследовател Нзз-ооназ Флии’рр — представи се Нзз-ооназ. — Говорител на тази експедиция.

— Приветствам ви, изследовател Нзз-ооназ, Флии’рр. — Валойтаджа премести поглед над рамото му. — Но сигурно не сте дошли сам?

— Спътниците ми са заети с някои приготовления — увери го Нзз-ооназ. — Скоро и те ще се присъединят към нас.

— Ще им оставя водачи — кимна Валойтаджа и посочи група неголеми превозни средства, отворени отгоре. — Важно е да започнем нашата дискусия колкото се може по-бързо.

— Разбира се — съгласи се Нзз-ооназ, докато вървяха към колите. — Но преди това искам да ви информирам, че нося някои нерадостни новини. Вашите първи посланици — двамата, които срещнаха зхиррзхианския кораб в една незаселена система на трийсет и пет светлинни цикъла оттук…

— Зная какво имате предвид — рече Валойтаджа. — Наричаме тази планета Мра-кахие.

— Разбирам. Трябва да ви кажа, че двамата са мъртви.

— Какво? — Валойтаджа подскочи, спря и се извърна към Нзз-ооназ. Внезапно между тях повя хлад. — Как са умрели?

— Не знаем причината за смъртта — отвърна Нзз-ооназ, кой знае защо, завладян от желанието да се оправдава. — Мога да ви кажа, че при срещата им със зхиррзхианския кораб е имало размяна на изстрели. Възможно е по това време да са получили наранявания.

— И вие не се опитахте да им спасите живота? — настоя да знае Валойтаджа.

— Разбира се, че опитахме — протестира Нзз-ооназ; отново се бореше с желанието да се извинява. В края на краищата мрачанският кораб пръв бе открил стрелба, със старейшиноубиващи оръжия. — Но познанията ни за физическата им структура и техния метаболизъм са твърде оскъдни.

В продължение на няколко удара Валойтаджа стоеше и го гледаше втренчено. Нзз-ооназ затвори уста и съжали, че Спс-кудах и Глл-боргив не са до него. Но те нямаше да дойдат, освен ако не ги повикаше. Според предварителния план той трябваше да остане насаме с мрачанеца, поне в продължение на няколко стоудара, за да провери каква ще е реакцията му на вестта за смъртта на неговите сънародници.

— Каквото станало — станало — произнесе накрая Валойтаджа Гласът му вече не издаваше гняв, а по-скоро дълбока печал. От това Нзз-ооназ се почувства още по-зле. — Що се отнася до опразнените черупки на техните тела… ще може ли да ги получим за погребалната церемония?

— Разбира се — Побърза да го увери Нзз-ооназ. — Взели сме ги с нас. Съхранени, доколкото ни е по силите.

— Аха — промърмори Валойтаджа. В продължение на няколко удара той гледа към „Затворена уста“, като очевидно полагаше усилия да смени обсъжданата тема. — Но оплакването на изгубените ще трябва да почака — заяви той и отново закрачи напред. — Чака ни много работа и много въпроси за обсъждане. Ако завоевателите без причина открият кораба ви, всичките ни надежди ще бъдат пропилени. Нека нашите техници го скрият, а вас ще отведем на място, подходящо да си отдъхнете.