Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Стигнаха една от откритите коли и Валойтаджа даде знак на Нзз-ооназ да се настани вътре. Като се имаше предвид обкръжаващият ги терен, Нзз-ооназ реши, че колата вероятно лети, и веднага щом Валойтаджа запали двигателя, предположенията му се потвърдиха.

— Какво е това място? — попита той, след като се насочиха към скалистия пръстен.

— Нарича се Пувкит Тру Кай — отвърна Валойтаджа — На езика на нашите общи врагове се превежда като Градината на обезумелия каменоделец. Съхранена е в почти непроменен вид от най-древни времена, като се изключат някои интересни екземпляри на растения, които са били засадени из околностите. В началото е било само пущинак, после голямо тържище, част от поземлените владения на един благороден крал, обществен парк и сега — той вдигна поглед към Нзз-ооназ — средище за разговори с другоземци.

— Забележително — обяви Нзз-ооназ, докато се оглеждаше. — А това там? — Той посочи с език пръстеновидните скали.

— Отново голяма структура с напълно естествен произход — отвърна Валойтаджа — Благородният крал, когото споменах преди малко, я превърнал в крепост, където да отбива набезите на противниците си.

Щом е имало нужда от крепост, следователно мрачанската история също познаваше въоръжените конфликти. Още едно полезно сведение.

— Той ли е изкопал тунелите и кухините в скалите?

— Така е, но цялата работа е свършена майсторски и сега помещенията се радват на неописуем лукс. Освен това има много прозорци, през които се разкрива великолепна гледка във всички посоки.

— Да, забелязах ги — потвърди Нзз-ооназ. — Там ли ще бъде прибран нашият кораб?

— Да, на едно място, където благородният крал е държал животните си. — Валойтаджа посочи с пръст към дясната част на скалите. Там наистина се виждаше голям правоъгълен отвор, на около три хилядоразкрача от пръстена. — Корабът ви има странна форма, но би трябвало лесно да мине през отвора.

— А не може ли да бъде оставен тук? Да го замаскирате или да го покриете с мрежа?

Валойтаджа го погледна, стиснал лекичко ъгълчетата на устните си.

— Изглежда, не си давате сметка за последствията, които може да предизвика пристигането ви, изследовател Нзз-ооназ — рече той. — Не само за тези, които сме тук, но и за цялата мрачанска раса. Ако някой от завоевателите без причина засече тахионните килватерни следи на вашите кораби, ще пратят цял боен флот на Мра за разследване. Корабът ви трябва да бъде старателно скрит срещу всякаква подобна възможност.

Нзз-ооназ притисна отвътре с език бузата си.

— Значи те биха могли да ни проследят дотук?

— Бойните кораби на завоевателите без причина прекосяват необезпокоявани целия мрачански космос — обясни му Валойтаджа и в гласа му се долови горчивина. — Те се опитват да господстват не само над нашите планети, но и над живота ни.

— Аха — промърмори Нзз-ооназ. Ето го най-сетне: окончателното потвърждение, което очакваше Военното командване. Хората-завоеватели действително разполагаха с метод за проследяване на кораби в междузвездните тунели.

— Когато разбрахме, че идвате насам — продължи Валойтаджа, — се наложи да променим маршрутите на всички наши космически съдове. Не зная дали бихме могли да го направим още веднъж. За щастие… — той изгледа Нзз-ооназ и разтегна устата си в зъбата усмивка — това няма да е необходимо. Вие вече сте тук и ще сте в относителна безопасност, докато не дойде време да си вървите.

— Разбира се — отвърна машинално Нзз-ооназ. Едва след няколко удара осъзна последствията от това, което му бе казал Валойтаджа: нищо чудно да се наложи да останат тук, докато хората-завоеватели не бъдат отблъснати.

Но толкова по-добре. В случай, че Върховното командване и Седалището на Върховния вожд решаха да сключат съюз с мрачанците, щяха да имат нужда от местно представителство.

— Съжалявам, ако с пристигането си сме изложили народа ви на опасност — произнесе той.

— Не вие ни заплашвате — увери го Валойтаджа. — А нашият общ враг. Чували ли сте нещо за едно тяхно оръжие, което наричат КИОРО?

— Да — отвърна припряно Нзз-ооназ и се огледа. Само старейшините на „Затворена уста“ бяха посветени в тайната на КИОРО. — Трябва да разговаряте само с мен за това оръжие.

— Разбирам опасенията ви — кимна другоземецът. — КИОРО е ужасяващо оръжие, дори самото му назоваване предизвиква ужас и в най-храбрите войници. Но времето да се боим от паниката отмина.

— Какво искате да кажете? — попита Нзз-ооназ.