Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Както и следваше да се очаква, мрачанците бяха предугадили какъв ще е следващият въпрос. Малко след като съобщението на Спс-кудах се появи на монитора на буя, върху тяхното записващо устройство вече премигваше отговорът.

— Тук пише — започна да превежда Глл-боргив. — „Този кораб ще ви насочва. Следвайте го до един безопасен район за кацане.“

Нзз-ооназ погледна към тъмния корпус на мрачанския кораб и неосветената половина на планетата зад него. Безопасен район, където ще могат да преговарят на спокойствие? Или безопасен район, където мрачанците да се разправят на спокойствие с тях и да получат кораба им? Но за тях самите, или по идея на хората-завоеватели?

Това бе един от въпросите, чийто отговор „Затворена уста“ бе пратен да узнае.

— Глл-боргив, уведомете ги, че сме съгласни — разпореди се той и посочи с език изследователя. — Спс-кудах, приберете буя и подгответе „Затворена уста“ да ги следва. — Той погледна отново неосветената страна на планетата. — Да видим къде са решили да ни скрият тези мрачанци.

Мрачанците наистина бяха избрали потайно място, но то не отговаряше на представите на Нзз-ооназ за такова. В интерес на истината не приличаше на нищо, което бе виждал.

Първата му мисъл, когато се приближиха към обозначения район, бе, че по някаква неясна и необяснима причина мрачанците са създали за собствено ползване комбинация от пущинаци, тропическа гора и непроходими планини. Докато летяха над повърхността, имаха усещането, че земята под тях е сгърчена и насечена от щръкнали зъбери, подредени в продълговати групи от закривени хребети. Между стърчащите скали се виждаха отделни горички или шубраци.

Над целия този поразяващ въображението пейзаж доминираше една още по-впечатляваща полукръгла планинска верига, висока половин хилядоразкрача и широка почти десет, която наподобяваше останките на загаснал вулкан, изригнал и срутил се върху самия себе си. На юг от този планински пръстен имаше сравнително неравна, но все пак подходяща за кацане равнина, която постепенно се извиваше на север и преминаваше в непроходими пущинаци. Мрачанският космически кораб ги отведе при нея и докато я приближаваха, Нзз-ооназ забеляза, че там вече ги очакват няколко големи наземни машини. Вероятно бяха транспортни средства, макар да изглеждаха възголемички за подобно предназначение. А може би бяха тежкотоварни влекачи, докарани, за да изтеглят на буксир „Затворена уста“ до някое скривалище.

Той въздъхна и се обърна. До него бе застанал Глл-боргив. Изглеждаше разтревожен.

— Погледнете онзи пръстеновиден зъбер, изследовател Нзз-ооназ — заговори той. — Какво според вас представляват черните точки?

Нзз-ооназ присви очи към монитора. Мразеше тази игра на предположения. Но от друга страна, Глл-боргив беше прав: сред скалите наистина се виждаха някакви тъмни петна. Дори след като ги загледа по-внимателно, установи, че са разхвърляни равномерно. Почти на права линия…

— Корабен командир?

— Да, изследователю?

Нзз-ооназ посочи монитора.

— Искам лазерно сканиране на тези тъмни петна в скалите.

— Вече е направено. Изглежда, това са прозорци.

Нзз-ооназ го изгледа строго.

— Не смятахте ли, че е редно да ме информирате?

— Предположих, че изследовател с вашия опит вече ги е забелязал — отвърна равнодушно Спс-кудах. — И тъй като наоколо е пущинак, се е досетил, че вероятно те са крайната цел на нашето пътуване.

Нзз-ооназ млясна обидено с език. Тук, в сърцето на една потенциално враждебна страна, корабният командир продължаваше да си играе своята игра.

— А не ви ли е хрумвало, че може въобще да не са прозорци, а отвърстия за мрачанските оръжия?

По лицето на Спс-кудах трепна нещо.

— Обяснимо е, ако проявяват известна предпазливост. В края на краищата те не знаят почти нищо за нас.

— Също както и ние не знаем нищо за тях — засече го Нзз-ооназ. — Като например, дали не са съюзници на хората-завоеватели.

— Смятах, че тази теория е отхвърлена — намеси се Глл-боргив. Забравихте ли за експлозивната атака на хората-завоеватели срещу мрачанските дипломати на Доркас?

— Не съм забравил — отвърна търпеливо Нзз-ооназ. — Помня също и последния доклад на командир Трр-мезаз, според който все още не е известно откъде е дошла атаката. — Той изгледа навъсено Глл-боргив. — Според вас как точно е станало?

Глл-боргив сви рамене.

— Чрез някое непознато оръжие на хората-завоеватели.

— Хм. — Нзз-ооназ отново посочи пръстеновидните скали. — А не ви ли се стори възможно, че няколко точни изстрела през тези отвърстия биха могли да причинят непоправими щети на този кораб?