Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Какво? Точно по пътя на хеликоптерите? — намръщи се Йорк.

— Не, на няколко километра от него. Там има дълбок разсед. Това е последното място, където квазаманците биха очаквали да се скрием.

— Чудесно — одобри нетърпеливо Телек. — Да тръгваме. Когато останем свободни, ще разгледам картите. Декер, наблюдавай хеликоптерите и ако се покаже нещо друго, веднага ме уведоми.

— Слушам — каза Йорк. — Вие също следете екраните… Може квазаманците да са докарали противосамолетни ракети или да са разположили наблюдатели под дърветата.

— Всичко предвиждаш! — отвърна сухо Телек. — Вече трябва да тръгвам. Свържи се с Майкъл. Ще говорим по-късно.

Образът на Телек изчезна от екрана.

— Сега поне не могат нито да блокират, нито да подслушват връзките ни — каза дежурният офицер.

— Стига през последните шест седмици да не са научили за предавателите с разделена честота — коригира го мрачно Йорк. — Във всеки случай, аз не бих разчитал на това. — Той пое дълбоко дъх и прогони всякаква мисъл за сън. — Е, господа, да се хващаме за работа. Пълно наблюдение на селото и всичко около него в радиус от хиляда километра. Ако забележите някакво движение, веднага ми докладвайте.

На около петдесет километра западно от селото хеликоптерната формация се разпадна; две от по-малките машини се насочиха право към селото, другите го обградиха от север и от юг. Кобрите на Уинуърд се приготвиха за атака, но хеликоптерите само прелетяха над селото, прегрупираха се на изток и се отправиха на север. Известно време летяха над пътя и спомагателна група едно на Пири бързо се разпръсна. По нищо не пролича дали ги откриха. Хеликоптерите продължиха на север и някъде близко до следващото село, изчезнаха от екраните на „Капка роса“.

— Смяташ ли, че са ни открили? — обърна се Джъстин към Пири, когато десетте кобри на спомагателната група предпазливо се върнаха на позицията си край пътя.

— Трудно е да се каже — въздъхна Пири и погледна часовника си. До изгрев слънце имаше още час и половина… достатъчно време екипажите да заредят с гориво, да попълнят боеприпасите си, дори да поседят и да обсъдят стратегията си и пак да се върнат, преди да съмнало. — Зависи колко добри са апаратите им за инфрачервено виждане. При този плътен балдахин от дървета радарите и сензорите за откриване на движещи се обекти са безполезни.

— Мисля, че ако ни бяха открили, щяха да ни атакуват — обади се една от другите кобри.

— Освен ако не продължават да мислят, че в тъмнината не сме ги забелязали — каза Пири. — В такъв случай може би ще предпочетат да не се лишават от тайните си съгледвачи, като изпепелят двадесеткилометровия участък от гората на север.

— Предполагам, че ще оставят това на наземните войски сутринта — обади се някой.

Пири се намръщи. Преди петнадесет минути от „Капка роса“ бяха съобщили, че по пътя на юг се движи конвой.

— Вероятно — съгласи се той. — На тяхно място обаче, аз щях да върна хеликоптерите и да ги включа в операцията. В случая няма място за военни хитрости.

— Много приятно разсъждение — отбеляза Джъстин. — Имаш ли да споделиш още нещо от този род?

Пири вдигна рамене.

— Ще добавя, че до няколко часа конвоят няма да пристигне… което означава, че дотогава някои могат да се опитат да подремнат.

— Само някои ли?

— Само някои, защото трябва да назначим часовои — заяви твърдо Пири. — Не съм сигурен, че квазаманците няма да се опитат да промъкнат нещо покрай „Капка роса“… а и хеликоптерите може да се върнат. Хей, приятели, трябва да свиквате на страх и безсъние… това е войната.

И много убити, разбира се. Пири се надяваше, че с последното няма да им се наложи да свикват.

Прелитането на хеликоптерите не остана незабелязано от изследователската група, но едва когато започнаха работа с квазаманците, откриха, че и жителите на селото са научили.

— И изражението на лицата, и езикът на тялото така ясно показват, че знаят за хеликоптерите, сякаш имат окачени дисплеи на шиите си — каза Маккинли на Уинуърд час след започване на интервютата. — Те знаят, че властите са ни открили, и очакват в скоро време, може би дори още днес, някакви действия.

Уинуърд кимна. Йорк и другите на борда на „Капка роса“ бяха стигнали до същото заключение.

— Е, ние, разбира се, не можем да седим и да чакаме със скръстени ръце да започнат военни действия. Кога най-рано можете да свършите?

— Зависи колко данни искате да имате — отговори Маккинли. — Ние вече комбинираме първоначалната програма за втория и третия ден в едно, като правим половината от предвидените интервюта…