Тимъти Зан - Ударът на кобрата

От една от стаите прозвуча приглушен вик и се чу падане на някакъв предмет.

— Какво става? — извика Маккинли и се обърна. Уинуърд вече тичаше с всичка сила, включил слуховите усилватели, за да чуе другите шумове. Звуци от борба… приглушени ругатни… отваряне на врата…

Той блъсна вратата и видя една кобра да дърпа от масата съпротивляващ се квазаманец. Експериментаторът се надигаше разтреперан от пода зад преобърнатия стол. Върху бузата на пребледнялото му като платно лице аленееше кръв. До него лежеше мъртво мохо.

Когато влезе Уинуърд, кобрата вдигна очи и докладва:

— Мохото се опита да нападне експериментатора и трябваше да го убия. Малко се забавих и не успях да предотвратя станалото.

Уинуърд кимна. Дойде и Маккинли.

— Изкарайте го оттук! — заповяда той на кобрата. Тя повлече квазаманеца към вратата.

— Убийци! — излая той към Уинуърд. — Мръсни екскременти… гадини…

Вратата хлопна зад гърба му и прекъсна гневната тирада.

— Бас държа, че при превода много се губи — подхвърли Маккинли. Двамата с Уинуърд отидоха при експериментатора. — Добре ли сте?

— Аха — кимна той и леко докосна с носна кърпичка бузата си. — Беше съвсем неочаквано… точно се готвех да изключа апарата и квазаманецът се хвърли върху мен.

Уинуърд и Маккинли се спогледаха.

— Кога стана това? Когато беше убито неговото мохо ли?

— Много странно, но не. Не съм съвсем сигурен, но мисля, че квазаманецът и птицата ме нападнаха едновременно.

— Хм — каза Маккинли. — Е, на лентите ще видим подробностите. Вие най-добре да отидете в лазарета, за да дезинфекцират тези драскотини. Няма никакъв смисъл да поемате излишни рискове.

— Да, сър. Съжалявам.

— Вината не е ваша. И не се връщайте, преди да сте сигурен, че се чувствате в състояние да продължите. Не сме се разбързали чак толкова много .

Експериментаторът кимна и излезе.

— Ако е прекалено нервен, може да повлияе върху резултатите — обясни Маккинли.

Уинуърд кимна. Той отиде до рекордера на масата и го включи.

— Нека да видим какво в действителност се е случило.

Оказа се, че експериментаторът е прав. Птицата и човекът бяха нападнали едновременно.

— И двамата проявяват признаци на нервност — отбеляза Маккинли и пусна отново лентата. — Виж трепкането на крилата и потракването на човката, виж потръпването на лицевия мускул и движенията на ръцете на квазаманеца.

— И всичко това като реакция от ултразвука, който човешкото ухо не може да улови? — Уинуърд почувства, че по гърба му полазиха мравки.

— Точно така. А сега погледни експериментатора. Той се намира в същия ултразвуков лъч и освен обилното потене, нищо друго не се забелязва. — Маккинли захапа устната си. — Не очаквах такава силна реакция.

— Може би като са научили, че техните войски са тръгнали, са си възвърнали куража.

— Предполага се, че птиците не са толкова интелигентни, за да разбират това — изсумтя Маккинли.

— Може да са го доловили от езика на тялото на своите собственици. Може дори по този начин мохите да предават възбудата си на хората.

— Възможно е — въздъхна Маккинли. — За нещастие, теориите за езика на тялото и за телепатията много трудно могат да се разграничат, без продължителни проучвания.

— За каквито нямаме време. — Уинуърд се намръщи. — Добре, направете всичко, което можете… Надявам се, че заедно с биолозите ще съумеете да извлечете полезни сведения от тези засега необработени данни. И се постарайте в работата си с квазаманците да не преминавате допустимата граница.

— Добре.

Банион пое дълбоко дъх и бавно го изпусна. Най-после търсената златна жилка.

Трите създания под храстите, вперили очи в хората, бяха истински крисджо. Сигурно на Квазама нямаше други същества с такива остри, кървавочервени кучешки зъби. Дълги почти два метра, с яки мускули и прокрадваща се походка на хищници, зли, те се приближаваха към четиримата, без да откъсват очи от жертвите си.

Теорията на губернатора Телек се оказа вярна. На рамото на всеки звяр седеше по една също толкова зловеща птица.

— Сега какво? — малко нервно се обърна Ханфорд към Банион.

— Включен ли е рекордерът? — Кобрата по-скоро почувства, отколкото видя как Ханфорд кимна. — По местата ли са всички?

Почти едновременно в слушалката прозвучаха три потвърждения. Другите кобри бяха взели трите крисджо на прицел. Време беше да проверят реакциите на хищниците.

— Пригответе се — обърна се той към зоолозите до него. — Започвам. — Банион вдигна ръце и лазерите в пръстите му изстреляха залп към животните в храстите.