Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Крисджо не бяха глупави. За момент те замръзнаха на местата си, след това заотстъпваха така предпазливо, както бяха пристъпвали преди това. Едва бяха минали един метър, когато избухна втори лазерен залп и трасира линия от пушеща растителност. Животните отново спряха, бавно обърнаха глави и затърсиха скрития нападател.

— Е — каза Банион, — изглежда ще покротуват известно време. Колко близко искате да отидете до тях, за да ги разгледате?

— Не по-близко, отколкото е необходимо — промърмори един зоолог. — Не вярвам, че мрежата може да задържи такова голямо животно.

— Глупости — отвърна Ханфорд. „Не е много уверен“, помисли си Банион. — Сега ще я изстрелям върху онова крисджо вдясно. Бъдете готови!

Банион чу зад гърба си тихо „пуф“ и от въздушната пушка към указаното животно полетя малък цилиндър. Последва експлозия, мрежата изскочи, разгъна се и омота главата и предните крака на крисджото. Мохото на гърба му изкрещя и излетя… И тогава крисджото обезумя.

Банион беше използвал безброй пъти такива мрежи на Авентини срещу рогати леопарди… бе ловил по-големи и по-злобни на вид животни по време на обиколката на „Менсаана“ на петте свята преди два месеца… но никога не беше виждал такава неудържима реакция. Крисджото ревеше от ярост, късаше със зъби и нокти фината мрежа, обгърнала тялото му, търкаляше се под храстите.

И само за секунди се освободи.

Ханфорд направи крачка напред и отново вдигна въздушната си пушка, но Банион вече бе взел решение.

— Забравете за нея — обърна се той към зоолога, надниквайки шума и отклони надолу цевта. После взе на мушка животното с левия си крак и стреля с бронебойния лазер.

Блесна мълния и с един последен писък крисджото се строполи върху остатъците от мрежата. Някой тихо изруга.

— Не е чудно, че квазаманците организирано избиват тези същества.

— Аха. — Банион насочи вниманието си към другите две крисджо, които продължаваха тихо да чакат. Бяха се преместили с няколко метра по-настрани от мястото, на което стояха преди минута. До тях тлееше нова линия от обгорена растителност.

— Какво стана? Опитаха се да избягат в суматохата ли?

— Вече размислиха — отговори сухо една от кобрите. — Смятам, че за момента ги убедихме да ни сътрудничат.

— Да сътрудничат! — размишляваше на глас Ханфорд. — Доколкото си спомням, кметът на Хърисийм спомена, че когато квазаманците дошли тук, крисджо били доста миролюбиви.

— Според легендите — уточни един от другите. — На мен ми е трудно да си представя, че поведението на едно животно може така драстично да се промени.

— А какво имаме насреща си в момента? — изсумтя Ханфорд. — Тези две крисджо са така миролюбиви, както разказваше кметът.

— Вярно, но само защото разбират, че ще бъдат накълцани на парчета, ако се опитат да ни направят нещо.

— Това вече е много показателно — додаде Банион. — Забравихте ли, че тази сутрин изследователският екип съобщи за видимо предаване на агресивност между мохи и хора?

— Мислиш ли, че мохото е накарало крисджото да се съпротивлява срещу мрежата? — Ханфорд заслони очи с ръка и затърси между дърветата избягалата птица.

— Точно обратното — отговори Банион. — Аз се питам дали мохото не е седяло на гърба на крисджото, за да го възпира от вродената му агресивност, докато не е било принудено да избяга.

— Това е пълна глупост — присмя се една от кобрите. — В храстите крисджо са просто мишени… точно сега най-добрата им тактика е или да бягат, или да нападат.

— Но ние им показахме, че и в двата случая можем да ги убием — каза замислен Ханфорд. — Не си ли спомняте спукитата на Такта? Ако мохите имат подобен усет за опасност, те може би разбират, че най-доброто за тях е да седят и да чакат.

Настъпи продължително мълчание, докато останалите проумеят казаното.

— Предполагам, че има известна логика, теоретично погледнато — обади се най-после един от зоолозите. — Трудно ми е обаче да разбера как се създава една такава система, камо ли пък как може да се докаже.

— При наличие на телепатична способност на мен тя ми изглежда доста ясна — каза Банион. — Мохите се нуждаят от някой достатъчно силен хищник, за да подгони бололините към градовете и да получат достъп до носителите на техните ембриони. Може би мохите се отплащат на крисджо, като им служат за съгледвачи на големи разстояния или за нещо друго.

— Макар че с мохите отношенията не могат да са много взаимни — промърмори Ханфорд. — Птиците изглежда са стопроцентови паразити.