Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Аха — съгласи се Банион. — А колкото до доказателството… Дейл, ще вземеш ли на мушка най-близкото до теб мохо? Стреляй в главата! Бързо и точно, без да засегнеш директно крисджото.

— Слушам — прозвуча отговорът в ухото му. — Готов съм.

Банион впери поглед в избраното крисджо и прехвърли теглото си на десния крак. Ако опитът успееше, искаше бронебойният му лазер да е готов за стрелба.

— Стреляй!

Отстрани и зад крисджото светна огън и порази мохото. В следващия миг крисджото изрева и нападна. Банион се наведе назад и активира системата за автоматично управление на стрелбата, левият му крак замахна и се насочи право в лицето на звяра. Блесна ярък пламък от отразена светлина и козината на крисджото потъмня, обгорена от лазерния лъч. Животното се строполи тежко на земята.

Банион вдигна глава точно навреме, за да види как мохото на другото крисджо се спуска право срещу лицето му.

Нанокомпютърът му го хвърли встрани от пътя на атакуващата птица. Картината пред очите му политна като пияна, но той видя, че крисджото също е в движение. Банион падна на земята, претърколи се през лявото си рамо и точно в този момент чу някой да крещи. Той коленичи и видя едно крисджо да се спуска към Ханфорд.

Банион вдигна нагоре ръце и изстреля към хищника два лазерни лъча. За стотна от секундата зоологът изпрати рефлексен изстрел с въздушната пушка и това спаси живота му. Удареното крисджо събори Ханфорд на земята, но мрежата го беше оплела и ноктите и зъбите му не можаха да навредят на жертвата. Банион изпълзя изпод храстите, за да освободи краката си, но още преди да насочи бронебойния лазер, две блестящи лазерни копия осветиха гората и крисджото се превърна в овъглен труп.

Банион се изправи и бързо се огледа. Мохото не се виждаше.

Но не за дълго. Птицата беше кацнала върху кръстосаните ръце на един от другите зоолози, който се бранеше, а тя го удряше с криле по главата и се опитваше да го клъвне по лицето.

Банион мигновено се озова там, хвана с две ръце врата на птицата и започна да стиска. Мохото пусна зоолога, запляска силно с криле и протегна крака към новия нападател. Но хватката на кобрата беше подсилена от серводвигатели и само за няколко секунди птицата се отпусна безжизнена в ръцете й.

— Добре ли сте? — попита Банион зоолога и трепна при вида на кръвта, която се процеждаше през ръкава му.

— Ръцете и главата страшно ме болят — изсумтя ученият и нерешително свали гарда си. — Друго нищо ми няма.

Лицето му не бе пострадало.

— Ще ви заведем до въздушната кола — каза му Банион и се обърна към Ханфорд. Другите кобри бяха отместили трупа на крисджото от него, а Дейл беше коленичил. — Как е той?

— Може да има едно-две спукани ребра — каза Дейл, докато се изправяше. — Не е желателно да го носим надалеч. Ще отида да докарам въздушната кола.

Банион кимна и коленичи до Ханфорд, а Дейл хукна за колата.

— Как се чувстваш? — попита Банион.

— Научно реабилитиран — промърмори Ханфорд и леко се усмихна. — Доказахме, че мохите и сред природата изпълняват същата роля, както и при квазаманците — помагат на крисджо да се бият.

— И очевидно помагат да се вземе решение кога е най-подходящият момент за започване на боя — добави Банион и кимна.

— А не за бягство.

Банион вдигна очи и видя гневния поглед на незасегнатия зоолог от групата.

— Аз не бягах — тихо каза кобрата.

— Разбира се, че не сте бягали — изсумтя ученият. — Просто се преместихте на място, от което можете да стреляте, нали? Докато крисджото беше заето с нас, останалите. Чудесна постъпка! Наистина чудесна! — Той му обърна гръб.

Банион въздъхна и за миг затвори очи. Те никога нямаше да се научат… нито хората, които определиха кобрите за телохранители, нито самите охранявани хора. Компютъризираните рефлекси на кобрата бяха предназначени да опазят нея и само нея. В програмата на нанокомпютъра нямаше заложено условие за героична саможертва. Но цивилните все не можеха да го разберат, независимо, че многократно им бе казвано.

В слушалката му се чу тихо щракане: предаване от апаратурата с разделена честота в тяхната въздушна кола.

— Банион? Обажда се Телек. Елате веднага.

— Да, губернаторе. Случило ли се е нещо?

— Имате ли вече резултати от лова?

— Всъщност — да. Ще ви ги изпратим веднага, щом включим рекордера към предавателя.

— Не се тревожете — каза Телек и Банион почувства нова нотка в гласа й. — Просто елате лично и донесете данните на „Менсаана“. Знаете ли къде се намираме?