Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Спряха да стрелят…

— Алмо, на пътя има квазаманец — прекъсна го някой от останалите. — Сам… с мохо… държи бял флаг.

С бял флаг! При последното си идване тук, Уинуърд също бе тръгнал с бял флаг и беше застрелян. Джъстин стисна зъби и се запита дали Пири си спомня, че… Питаше се каква ще бъде реакцията му.

— Добре! — отвърна Пири. — Бъдете готови! Квазаманците може да го използват за отвличане на вниманието, а през това време другите да ни обградят. Ще преговарям с него.

— Най-напред вземи на мушка мохото — посъветва го сухо някой.

— Няма майтап. Ето го, идва!

— Върви напред! Ръцете зад тила! Мохото на рамото! Аз ще ти кажа кога да напуснеш пътя!

Гласът на Пири продължи да се чува нормално в ухото на Джъстин, докато преводът на квазамански, усилен от мегафона, ехтеше между дърветата.

Над гората отново се възцари тишина. Джъстин настрои слуховите си усилватели на максимална мощ и седна до дървото.

Телек потърка очи.

— Проблемът — обърна се уморено тя към Пири — е същият, които имаме от самото появяване на конвоя: просто не сме събрали достатъчно данни, за да се изтеглим.

— Искаш да кажеш, че все още нямаме достатъчно доказателства, че мохите пряко контролират поведението на квазаманците — уточни той.

„Може би е вярно“, призна пред себе си тя.

— Искам да кажа, че изследователският екип още не е изпълнил програмата си — заяви Телек.

— Сигурно изобщо няма да има такава възможност — въздъхна Пири. — Мисля, че предупреждението не беше блъф, че това наистина е последната ни възможност да напуснем планетата, преди да преминат в настъпление. И ако не държат сметка за собствените си жертви, няма да издържим дълго.

А тази кратка отсрочка можеше да им струва десет добри кобри. И вероятно квазаманците щяха да заловят поне една достатъчно запазена кобра, за да изследват нейната екипировка.

— Последното нещо, което бих искала, е открито сражение, в което да претърпите поражение — каза Телек. — Но аз все още не мога да открия тяхната измама, а целият ни досегашен опит показва, че в това предложение не може да няма измама.

— Може пък и да няма. Възможно е Моф просто да иска да избегне кръвопролитието.

Телек сви устни при споменаването на името на квазаманеца. Придружител на чуждестранни гости, зорък наблюдател, който последния път провали цялата им мисия, а сега един от лидерите на този събран за кратко време специален отряд. Човек с разностранни таланти… а и щастливец, оцелял въпреки яростта на Джъстин. Тя се зачуди как ли се чувства Джъстин, като знае за присъствието на Моф. После раздразнено прогони тази мисъл от ума си. Какво от онова, което тя знаеше за Моф, можеше да й даде представа за целта на предложението му? Дали искаше да ги прогони от селото, за да ги насочи към подготвена засада, където нямаше да рискуват живота на цивилното население? Или в селото имаше нещо, което те не трябваше да открият? Допустимо Ли бе да е само опит за възпиране на две култури от една иначе почти неизбежна война?

Но изследователският екип се нуждаеше от повече време .

— Чуваш ли ме, губернаторе?

— Все още, Алмо — въздъхна Телек. — Хайде да изпробваме един експеримент. Кажи им, че ще се изтеглим веднага, след като техен представител се увери, че не сме убили никого в селото.

— Това ще даде ли достатъчно време на спомагателна група три да докара стадото бололини до селото?

Телек провери пресмятанията.

— Може би, ако успеем да забавим достатъчно квазаманците. Но вероятно след теста с лова няма да имаме време да свалим сензорите, които психолозите вързаха на вратовете на изследваните хора.

— Съветът категорично нареди да не оставяме никаква електронна апаратура — напомни й Пири.

— Зная, зная. Е, ако се наложи просто ще прескочим последния тест. Виж, опитай се да разбереш дали ще приемат идеята за една обиколка из селото. През това време аз ще говоря с Майкъл и Маккинли, да видя дали те нямат някакви идеи.

— Добре. — Пири се подвоуми. — Ако това ще помогне… ние сме готови да умрем тук.

Очите на Телек се овлажниха и тя примигна.

— Оценявам високо тази готовност за саможертва. Но вие също влизате в електронната апаратура, която не бих искала да оставя тук. Хайде, говори с квазаманците и после ми се обади.

— Да, аз имам една идея — каза Уинуърд с мрачно задоволство. — Още от момента, в който психолозите започнаха да мърморят, че се нуждаем от продължителни проучвания.