Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Смятаме, че имаме. Във всеки случай, надявам се да разберем.

— Хм. А на третия ден ще се опитате да въздействате едновременно и на птиците, и на хората, така ли?

— Точно така. И освен това третата спомагателна група ще докара тук стадо бололини и ще създадем стрес от преследване. Дано само да имаме достатъчно хора с ленти на вратовете, които съдържат сензори, за да бъдат резултатите статистически достоверни. Защото повече от сигурно е, че този експеримент няма да можем да повторим. — Маккинли повдигна вежди. — Изглеждаш ми замислен, Уинуърд. Проблеми ли имаш?

Уинуърд стисна устни.

— Наистина ли вярваш, че след още два дни останалата част от планетата ще разбере, че нещо не е наред, и ще реагира?

— Но нали точно това искаме?

— Ние искаме да реагират така, че да видим тежките им оръжия — отговори Уинуърд. — Но не искаме да излязат с нещо толкова мощно, че да ни унищожат.

— О, разбира се. Така е. Е, ако събитията се развият по-бързо, предполагам, че ще трябва да ускорим програмата си. А вие, кобрите, ще започнете по-трудно да си изкарвате прехраната.

Уинуърд се намръщи. Тежко въоръжени квазаманци… и ята мохи.

— Да. Сигурно ще ни бъде доста трудно.

Йорк бе прекарал тежък ден на кораба и сега беше решил добре да се наспи, преди долу да стане горещо. Спал бе само четири часа когато звънецът на интеркома го събуди.

— Ало… Йорк слуша — промърмори той. — Какво има?

— Нещо става на Квазама — чу той гласа на дежурния офицер. — Мисля, че ще желаете да го видите.

— Идвам.

След две минути, само по халат и бос, той седеше пред един от големите дисплеи. Онова, което видя, наистина си струваше събуждането.

— Хеликоптери — идентифицира той обектите пред дежурните наблюдатели. — Вероятно с допълнителни ракетни двигатели… Развиват доста добра скорост. Откъде дойдоха?

— Най-напред ги засякохме на няколко километра източно от Солас — докладва дежурният офицер. — Може да идват доста отдалеч. В първия момент забелязахме само, че нещо се движи.

— Аха. — Йорк натисна няколко клавиша и заразглежда обектите в долния край на екрана. Шест броя, скорост малко под свръхзвуковата, което не говори нищо за истинските им възможности… Движат се на югоизток, към селото, край което се намира „Менсаана“. Приблизително време на пристигане — около два часа. — Свържете ме с губернатор Телек — каза той през рамо.

Телек също спеше и когато дежурният офицер я събуди, Йорк имаше малко повече информация.

— Два са доста големи, може би транспортират войска — обясни той. — Другите четири са по-малки. Предполагам, че са разузнавателни или щурмови. Съществува голяма вероятност да са преоборудвани граждански модели, което е добре за нас.

— Е, все още нямат гравитационни двигатели — разсъждаваше на глас Телек. — В това поне сме сигурни.

— Не съвсем. — Йорк поклати глава. — Никой не слага гравитационни двигатели на щурмови хеликоптери… За маневриране на малко разстояние и с високи скорости са крайно неефективни. Освен това при нощни операции светлината от гравитационните двигатели на хеликоптера ще се вижда като летяща мишена.

— Значи имаме достатъчни основания да се безпокоим от тези хеликоптери.

— И още как! — изсумтя Йорк. — Във флота много използвахме хеликоптери и съм виждал да унищожават райони, два пъти по-големи от това село.

Образът на Телек върху екрана на интеркома сви устни.

— Само че ако квазаманците направят такова нещо, ще избият три хиляди души от своите хора.

— Аз също не вярвам, че са толкова отчаяни — съгласи се Йорк. — Пък и едва ли ще останат да висят над нас и да стрелят по кобрите, докато не разберат с какво стреляме ние.

— Значи психолозите да продължат работата си, а спомагателните екипи по-добре да се приземят?

— Спомагателните екипи непременно да се скрият. А „Менсаана“ трябва да се разкара оттам.

— По дяволите. — Телек захапа устна. — Прав си. Смяташ ли, че разстояние от сто километра ще е достатъчно?

— Колкото по-далеч, толкова по-сигурно. Но се махнете бързо, преди да наближат и да засекат гравитационните ви двигатели. Не ми се иска на собствен гръб да разберем ударната мощ на ракетите им въздух-въздух.

— Съвсем правилно. Капитан Шефърд, за колко минути можем да излетим?

— За три минути — чу се по интеркома гласът на капитана. — За временно убежище избрахме едно място на триста километра северозападно оттук. Чакаме вашето одобрение.