Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— По дяволите.

Уинуърд отново се обърна към Маккинли и видя, че гледа навъсено.

— Съжалявам, но шумът в рекордера е все още твърде силен. Предполагам, че трябва да изнесем вашето мохо от кабинета. Криил? Бих ли дошъл за минутка! И си вземи нещо срещу острите нокти на птицата.

— Почакайте — обади се квазаманецът и се надигна от мястото си. — Нямате право да изнасяте мохото ми навън.

— Защо да нямам право? — попита Маккинли. — Няма да му направим нищо и след няколко минути ще ви го върнем.

Вратата се отвори и кобрата, която беше ескортирала квазаманеца, влезе с парче дебел плат в ръка.

— Нямате право да я взимате — повтори Квазаманецът и в гласа му прозвучаха първите гневни нотки. — Аз изпълнявах всички ваши искания… вие нямате право да се отнасяте така с мен.

— Остават само още седем въпроса… това е всичко — каза успокоително Маккинли. — Най-много пет минути и ще ви върнем птицата. Вижте, отсреща има една празна стая. Криил ще стои там с птицата в ръка и щом свършим, ще си я получите. Няма да й се случи нищо лошо… обещавам ви.

„При условие, че се държи дружелюбно“, добави наум Уинуърд. В стаята освен Криил щеше да има и друга кобра и през цялото време лазерите им щяха да са насочени към мохото. Въпреки това Уинуърд не завиждаше на Криил, чието лице щеше да бъде на по-малко от половин метър от острите нокти на птицата.

Квазаманецът продължи да протестира, но от гласа му се разбираше, че не разчита на успех. Криил вече бе увил плата около лявата си ръка и я поднесе към мохото. Птицата кацна на нея с видимо недоверие. Кобрата излезе от стаята, а Маккинли продължи анкетата.

Както беше обещал Маккинли, всичко свърши за по-малко от пет минути. Много преди края Уинуърд стигна до заключението, че наблюдава доколко може да се изнерви един квазаманец, без да атакува нещо. Неохотата, с която отговаряше преди, се превърна в открита враждебност, а на два въпроса изобщо отказа да отговори. Уинуърд с напрежение очакваше момента, в който квазаманецът напълно ще изпусне нервите си и той ще трябва да се хвърли през масата, за да спасява доктора.

За щастие този момент не дойде. Маккинли свърши с въпросите и половин минута по-късно човекът и птицата отново бяха заедно.

— Една последна подробност, преди да си тръгнете — обърна се Маккинли към квазаманеца, който галеше успокоително гушата на мохото. — Криил ще ви завърже на врата панделка с номер, за да знаем, че вече сме разговаряли с вас. Предполагам, че няма да ви е приятно втори път да отговаряте на същите въпроси.

Квазаманецът изсумтя, но се остави Криил да сложи лентата на врата му и плътно да я пристегне. После все така мълчаливо тръгна към изхода, последван от Криил.

Маккинли пое дълбоко дъх и шумно го изпусна.

— Ако смяташ, че това беше грубо — каза той намръщено, — почакай да видиш какво ще е утре.

— Няма да мога да почакам — отвърна Уинуърд, докато се връщаха в кабинета. — Научи ли нещо ценно от цялата тази работа?

— О, разбира се. — Той обърна рекордера към себе си, свали един панел и под него се разкри компактен дисплей и клавиатура. Маккинли натисна няколко клавиша и на екрана се появиха криви. — Това са обобщени резултати от триста и шестдесет квазаманци, сравнени с базовата линия от данни, получена на Авентини една седмица преди да отлетим — обясни той. — Въпреки неприятните въпроси, когато мохите са на раменете им, квазаманците показват много по-ниски стресови нива. Те се увеличават малко, когато птиците са в стаята и рязко нарастват, когато не са пред очите им. Тогава всъщност тези нива излизат над базовите… ето тук… и щом мохите се върнат, отново спадат.

Уинуърд стисна устни.

— Може би част от това нарастване се дължи на раздразнение, че трябва да отговарят по няколко пъти на едни и същи въпроси — предположи той.

— И може би част от него се дължи на разликата в културите, макар че се опитахме да елиминираме тези два ефекта — допълни Маккинли. — Разбира се, ние все още не смятаме резултатите за категорично доказателство, но за нас те съдържат определени указания.

— Да. — Подсъзнателен контрол… — Какво е това по-лошо, което ще правите утре?

— Ще им разрешим, докато ги разпитваме, да държат със себе си мохите и ще се опитаме да раздразним птиците с ултразвук, за да видим дали и колко от тяхното нервно напрежение ще се предаде на хората.

— Казваш го така, сякаш ще е нещо много забавно. Имате ли представа за сетивата на мохите, за да знаете какво да очаквате от този експеримент?