Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Запознат съм с докладите за извършените от вас убийства.

— Това е добре — кимна Уинуърд. — Мразя да върша едно и също нещо два пъти. И така: съгласни ли сте да ни сътрудничите?

Кметът се замисли и попита:

— Какво искате от нас?

Уинуърд тихо въздъхна.

— Да зададем няколко въпроса на хората ви и да извършим няколко безболезнени изследвания върху тях и техните мохи.

Лицето на кмета остана непроницаемо.

— Съгласен съм само, за да предотвратя ненужното проливане на кръв — заяви квазаманецът. — Но ви предупреждавам: ако опитите ви не са така безболезнени, както твърдите, ще последва кръвопролитие, каквото не сте виждали през живота си.

— Прието. — Уинуърд се изправи и посочи към ниските масички и пултовете пред тях. — Обадете се и наредете хората да излязат на улиците. Могат да вземат и мохите си. Но да не носят оръжие.

— И жените и децата ли?

— И те. Някои от тях също ще бъдат подложени на теста. Ако ще се чувствате по-спокоен, мога да разреша, докато задаваме въпросите, да присъстват близки роднини на жените.

— Ще… ви бъдем благодарни. — За момент кметът спря очи върху лицето на Уинуърд. — На кой дявол сте продали душата си, та сте се върнали от мъртвите?

Уинуърд леко поклати глава.

— Излишно е да ви казвам, тъй като няма да повярвате. А сега извикайте хората си.

Квазаманецът стисна устни и седна. Той натисна няколко бутона на пулта и започна да говори, Уинуърд се заслуша в усиления му глас, който долиташе от улицата, после протегна ръка към висящия на колието преводач и закри микрофона.

— Дорджей, докладвай!

— На далекосъобщителния предавател положението е спокойно — чу се гласът на Линк по слушалката. — Хъм… изглежда хората откликват на призива на кмета.

— Отваряйте си очите… не бива да допуснете някой да се промъкне и да изпрати в Солас сигнали за помощ.

— Особено като се има предвид, че могат да ни хванат, да извадят от нас цялата ни екипировка и да я проучат — добави сухо Линк. — Ще внимаваме. Да продължа ли да контролирам портата и моторизираните патрули?

— Да. Когато психолозите започнат работа, тук ще стане много горещо.

— Добре. Продължавам да пазя.

Уинуърд чукна микрофона, за да прекъсне тайния разговор, след това отново го закри.

— Губернатор Телек? Как стигат до вас сигналите?

— Идеално. Получихме някои сравнително добри базови данни от кмета, докато вървеше из сградата, а после и онези, когато беше под напрежение след влизането в кабинета. Те са дори още по-добри.

— Чудесно. Ще започнем колкото се може по-бързо. Някакви съобщения от спомагателните групи?

— Само обичайните обаждания. От „Капка роса“ също не съобщават за видими придвижвания на войска. Изглежда сме ги изненадали.

Което означаваше, че разполагаха с няколко часа или дори един-два дни, преди останалата част от планетата да разбере за инвазията. След това положението можеше да стане деликатно.

— Добре. Дорджей съобщи, че техническите специалисти вече са изяснили някои въпроси и скоро ще получите данни. Край.

Кметът се облегна назад и погледна злобно Уинуърд.

— Хората ще изпълнят нарежданията ви. Засега.

Изглежда куражът му се върна. За Уинуърд това беше добре; колкото по-големи бяха колебанията в настроението на квазаманците, толкова повече данни щяха да отчетат скритите сензори. Стига куражът на кмета да не станеше прекалено голям.

— Чудесно — каза кобрата и кимна. — Тогава, докато нашите хора се организират, да отидем при тях. Вие, разбира се, ще ми дадете револвера си.

За части от секундата квазаманецът се поколеба, после извади револвера от кобура и го сложи върху пулта.

— Добре. Да тръгваме! — подкани го Уинуърд, без да вземе оръжието. Ако теорията на Телек беше вярна, той можеше да вземе оръжието, без да бъде нападнат от мохото. Ала засега Уинуърд не беше готов за такъв експеримент.

Квазаманецът бавно се изправи и двамата мъже излязоха от кабинета на кмета.

Втората спомагателна група бе оставила въздушната си кола в една рядка гора. На Рей Банион тя му напомняше повече на горите в Чата, отколкото на гъстите лесове в западната част на Авентини, където бе израснал. Това беше колкото хубаво, толкова и лошо. Малката гъстота осигуряваше по-добра видимост, но пък в нея можеха да живеят по-големи животни.

Засега горските обитатели — големи и малки — бяха далеч. Банион стоеше до въздушната кола и с половин ухо слушаше разговора между доктор Ханфорд и „Капка роса“, който кръжеше над тях.