Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Тя пое дълбоко дъх.

— Не ми харесва фактът, че може би ще бъда призована да предам друга човешка колония. Ти беше там и се увери, че поддържам приоритетите си. Знаеш ли, Алмо, че някога бях омъжена?

Той поклати глава, приемайки рязката промяна на темата.

— И си разведена?

— Не. Вдовица съм. Отпреди да стана губернатор. Той беше кобра. Умря на Целиан.

Телек замълча. Лицето й отразяваше нахлулите далечни спомени. Пири чакаше и предчувстваше какво ще последва.

— Ти много ми напомняш на него — продължи най-после тя. — По външност. Но особено много по дух. Исках да си там, за да ми напомняш, че се нуждаем от нова планета, на която да се преселят целианците.

— Дори ако цената за това са квазамански животи? — озъби се той.

Думите прозвучаха по-грубо, отколкото би желал, но Телек не се смути.

— Да — тихо каза тя. — Дори и при такава цена. На първо място и преди всичко съм задължена към световете на кобрите… и това няма да се промени.

Пири я погледна и по гърба му премина студена тръпка. През цялото време бяха заедно на „Капка роса“, а той всъщност изобщо не я бе опознал.

— Съжалявам, ако ме мразиш за това — каза тя. — Но по мое мнение, аз нямам избор.

Пири кимна, макар че не стана ясно коя част от нейното изявление одобрява.

— Моля да ме извиниш — обади се с напрегнат глас той, — но ще продължа работата си. Трябва да попълня списъка на групата, която ще вземем на Квазама.

— Добре — кимна Телек. — Ще говорим по-късно.

Той се обърна и излезе, изненадан, че не я мрази заради нейната коравосърдечност.

Съветът на кобрите разгледа и обсъди плана на Джъстин, промени го на места и го прие. За подготовка и участие във втората мисия бяха избрани четиридесет и осем кобри и четиринадесет учени. Демесна Балиу изрази своето неудоволствие, че трябва да финансира втора мисия за нещо, което все още беше само предположение, но много преди да завърши подготовката, Джони и Стигър успяха да променят становището на съюзниците си.

След по-малко от месец от завръщането им, „Капка роса“ и „Менсаана“ тихо излетяха от космодрума на Капитолия и поеха към Квазама.

Нощ над Квазама.

Когато „Менсаана“ се спусна, селата в източния дял на наричания сега регион „Плодороден полумесец“ бяха тъмни, но на екраните на инфрачервените скенери се виждаха добре. Виждаха се и пътищата, свързващи градовете. Пътната мрежа се стесняваше като филигранна стрела, насочена към най-южното село в края на полумесеца. Само един водеше на север към останалата квазаманска цивилизация.

„Менсаана“ спря на този път, на около двадесет километра на север от града. Той остави две въздушни коли и двадесет души и отново излетя. Преди корабът да се изгуби в далечината, двете коли тръгнаха да изпълняват определените им задачи. „Менсаана“ почти лениво се насочи на юг към потъналото в сън село. Сензорите му поглъщаха електромагнитна радиация, звук и корпускули и изобразяваха всичко на карти и листинги. Корабът направи на безопасна височина един кръг над селото. Когато най-после кацна в гората на петдесет метра от стената, четиридесетте пътници имаха ясна представа какво предстои.

За половин час, без някой от селището да разбере, то беше завладяно.

Кметът влезе в кабинета си, преди да забележи, че някой седи на възглавниците му. Той ахна, после изненадата му се превърна в гняв, излая нещо и от механичния преводач долетя:

— Кой сте вие?

— Добро утро, господин кмете — поздрави важно от възглавниците Уинуърд, а очите му се спряха върху мохото. — Простете за неканеното посещение, но искаме да получим малко информация от вас и вашите хора.

Като чу първите думи от закачения като колие апарат, кметът сякаш замръзна. Той огледа лицето на кобрата и кръвта се дръпна от бузите му.

— Вие тук! — прошепна той.

— Ах, Кимерон вече е разпространил нашите снимки — възкликна Уинуърд. — Това е добре. В такъв случай знаете кой съм и добре разбирате, че е безсмислено да се съпротивлявате.

Ръката на кмета нерешително трепна.

— Не ви съветвам — каза Уинуърд. — Преди още да сте извадили револвера си, ще убия и вас, и вашето мохо. Освен това с мен има и други… много други… и ако вие се опитате да стреляте, вашите хора вероятно ще направят същото и тогава ще трябва да избием мнозина от вас, за да ви докажем колко сте безпомощни. — Той вдигна глава. — Смятам, че не се нуждаете от такова доказателство, нали?

Бузата на кмета нервно потрепна.