Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Вартансън неочаквано се засмя.

— Дилан, чу ли се какво каза? Почти същото, което твърди и Джони. — Той кимна към Джони. — Добре. Убеден съм, че е необходимо мохите да бъдат подробно изучени. Но ние трябва да научим повече и за технологическата база на квазаманците, а аз не съм сигурен кое е по-важно.

— Тогава да извършим и двете — обади се Телек. Тя се пресегна към купа магнитни дискове пред себе си, избра един и го сложи в четящото устройство. — Това е пълен тактически план за бъдещо проучване, който получих вчера в кабинета си чрез Алмо Пири. Бих искала всички да го прочетете и внимателно да го разучите, като база за следващата мисия до Квазама. Бром?

— Някакви коментари или възражения? — попита Стигър, без да вдига очи от масата. — Няма. Тогава да го разгледаме.

Телек разпрати доклада до другите дисплеи и всички започнаха да четат. Докато четеше плана, Джони си спомни за своята тактическа подготовка и уважението му към работата на Пири нарасна. Въпреки че в компютърната библиотека имаше немалко военни и исторически справочници, очевидно бе бил необходим голям тактически талант, за да са състави такъв изчерпателен план, особено като се вземеше предвид недостатъчната подготовка, която Пири и неговата група бяха получили от първите кобри.

Чак когато стигна до края, Джони видя името на автора… Трябваше му цяла минута, за да повярва.

Джъстин Моро.

Чакането в кабинета на Телек се проточи почти два часа, но Пири бе много зает и не го забеляза. Планът на Джъстин беше много подробен, но момчето, естествено, не бе разпределило персонално операциите. Ако планът се приемеше, тази работа щяха да свършат координаторът Сън и висшият ешелон кобри. Нищо от това, което щеше да каже Пири, нямаше да помогне представеният от него списък на участниците да бъде одобрен. Беше свършил с главната група и сега работеше върху първия от трите спомагателни екипи. И тогава се върна Телек. Тя затвори вратата и се отпусна на стола си.

— Как мина? — попита Пири.

— Приеха го — каза Телек със задоволство. — Бром иска да го представи за разглеждане пред борда на първите кобри, но не вярвам да направят съществени промени. Ти продължаваш ли да настояваш екипировката и обучението на отряда за специални задачи да се извърши само за две седмици?

Пири кимна.

— Те се нуждаят само от устройства за многоцелево прицелване и тактическа подготовка. Опитът, който имат от лова на рогати леопарди, ще им бъде от полза.

— Хъм. Ти… хъм… също ли възнамеряваш да участваш?

— Разбира се. Освен ако не искаш да остана в селския отряд.

Телек сви устни.

— Може би за теб ще е по-добре, ако останеш на борда на кораба. Да координираш действията.

— Какво? — Пири я погледна. — Предпочиташ да не слизам на квазаманска земя?

— Предпочитам да не рискуваш живота си, ако трябва да бъда откровена — отвърна тя, без желание. — Ти плати своята дан.

— Така ли? Това отнася ли се и за Джъстин, Майкъл и Дорджей? Или е в сила само за мен, защото миналия път специално си поискала да бъда на борда на „Капка роса“?

— Значи си научил — въздъхна Телек. — А пък аз си мислех, че съм скрила добре малкия си номер.

— Имам приятели сред политическия елит. Затова бях много изненадан, когато настоя да участвам в мисията.

Телек отново шумно въздъхна.

— Е, добре. Причината не бяха тесните ти връзки със семейство Моро — каза тя. — Макар че поради това поисках от вас с Халоран проучване за разходите. Но за самата мисия… — Жената млъкна и се загледа в градския пейзаж, който се откриваше през прозореца. — Още от самото начало се мъча да си отговоря защо демесна Балиу мисли, че кобрите трябва да имат по-голям успех от тях срещу квазаманците.

— Знаели са, че мохите нападат при изваждане на оръжие — предположи Пири.

— Така е. И затова се питам дали това не беше проверка. Но ми мина през ума и друга възможност.

Пири сбърчи чело… И изведнъж разбра.

— Смяташ, че трофтите са знаели за еднаквата ни расова принадлежност с квазаманците?

— Смятам го за много вероятно — отвърна Телек и кимна. — Кобрите биха имали предимство в една война срещу други човешки същества. И каквито са си потайни, трофтите са скрили от нас срещу кого ще воюваме, докато не се обвързахме с определени действия.

— Да — бавно каза Пири. — Ние едва не бяхме убити на Квазама и все още не сме се научили да защитаваме гледната точка на нашето общество. Представяш ли си реакцията, ако предварително се знаеше, че искат да ни наемат да изтребим друго човешко общество! — Той вдигна въпросително вежди. — Това обаче не обяснява моето присъствие на борда на „Капка роса“.