Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Какво да кажа за него? — отвърна Вартансън. — Има поне сто възможни обяснения. Може мохите да заболяват, ако не се размножават редовно, а жителите на града да не желаят да правят излети в горите, за да им осигурят подходящи условия. Може защитните стени да не помагат за опазване на градовете от стадата бололини и това да е най-доброто решение, което са намерили.

— Тогава защо изобщо са построили градове? — продължи да упорства Джони. — Квазаманците обичат децентрализацията… защо не са се ограничили с изграждането на села?

— Защото при определена концентрация на населението съществуват социални и икономически предимства — обади се Феърли. — Скриването на подземната им промишленост, например, е една достатъчно основателна причина.

— А връзката между спукитата от Такта и квазаманските мохи е неубедителна… и заключенията, до които стигаш за тези спукита, са смешни — каза Рой. — Съжалявам, но е така.

— Това е доста произволна преценка за човек, който не разбира нищо от биология — отвърна язвително Джони.

— О, така ли? Е, тогава може би трябва да попитаме нашия биолог. — Рой се обърна към Телек. — Лизабет, какво е твоето мнение?

Телек го погледна хладно, после бавно огледа присъстващите.

— Аз мисля — заяви най-после тя, — че е наложително да открием каква е истината. И е най-добре да го направим колкото се може по-бързо.

Настъпи неловка тишина. Смутен от неочакваната подкрепа, Джони погледна към Телек.

— Ти съгласна ли си, че мохите влияят върху действията на квазаманците? — попита той.

— Съгласна съм, че мохите са нещо повече от онова, на което приличат — отговори Телек. — И ние непременно трябва да разберем какво е това, което е в повече.

Стигър се прокашля.

— Лизабет… разбирам, че професионалните ти интереси са насочени повече към мохите, отколкото към технологическата база на квазаманците, но…

— Тогава ми позволи да поставя въпроса по друг начин — прекъсна го Телек. — С теорията на Джони се запознах още вчера… няма значение как… и използвах това време да извърша две нови проучвания на донесените от групата видеозаписи. — Тя погледна към Рой. — Олор, бих казала, че палатинският глоунос е вероятно най-популярният домашен любимец на Световете… съгласен ли си? Добре. Колко души в Палатин имат глоуноси?

Рой примигна.

— Не знам. Може би към осемдесет процента.

— Аз прегледах цифрите — каза Телек. — Под шестдесет процента. Ако включим и всички останали домашни любимци, броят на притежателите е едва около осемдесет и седем процента.

— Какво искаш да докажеш с тези цифри? — попита Стигър.

Телек го погледна съсредоточено.

— Тринадесет процента от едно общество, което по общо мнение има слабост към домашните любимци, не притежава такива. А всеки проклет квазаманец има мохо.

Джони се намръщи и при настъпилата тишина се опита да си представи картините, които бе видял на записите. „Напълно е възможно“, реши изненадан той.

— Без никакви изключения ли? — обърна се Джони към Телек.

— Компютърното сканиране показва само три изключения, две от които всъщност не трябва да се броят: деца под около десет години, танцьори и дуелисти. Последните обаче си взеха птиците, след като тяхната проклета игра с топки свърши, а за танцьорите подозирам, че птиците ги чакаха зад сцената. При това положение отново излиза, че сто процента от възрастното население има мохи. Трябва да изясним този факт.

— Квазаманците живеят в опасна среда — вдигна рамене Вартансън.

— Не е вярно — поклати глава Телек. — Със защитните си стени и ограничения брой крисджо, както беше посочено, селата сигурно са в почти пълна безопасност. А с алармите за бололини дори Солас и другите градове не са изложени на риск. Аргументът за голямата „опасност“ ми изглежда удобен, но неубедителен.

— А какво ще кажеш за хората, които не свалят револверите си? — изръмжа Рой.

— Наистина, как ще обясниш този факт? — подкрепи го Джони. В другия край на масата Хемнър промърмори нещо и започна да върти копчетата на дисплея си. Джони изчака една секунда, но Рой не каза нищо, затова се обърна към Вартансън. — Хауи, вие разрешавате ли на вашите хора да носят оръжия в укрепените дворове около къщите?

Вартансън бавно поклати глава.

— Кобрите, разбира се, са въоръжени, но още на вратата на укрепените дворове оставят личното си оръжие.

— При квазаманците обаче носенето на револвери е традиция — възрази Феърли. — Човек не може за една нощ да се отучи.