Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Джони кимна и Пири почувства как кръвта се дръпна от лицето му.

— Искаш да кажеш, че сме се били с телепатични птици?

— Не зная — отвърна Джони. — Ти беше там. Сам си отговори.

Пири облиза устни и погледна Джъстин. Неочакваният шок беше преминал и той отново можеше да мисли.

— Не — отсече след минута той. — Не, тези птици не бяха телепатични. Те дори не познаха, че сме кобри, не реагираха срещу мен като срещу въоръжен човек, докато не започнах да стрелям.

— Виждал ли си обаче как реагират срещу конвенционални оръжия? — попита Гуен.

Пири кимна.

— Да, когато първия път излязохме от кораба. Наложи се групата да остави оръжията си в люка.

— А Декер? — промърмори Джошуа.

— И Декер — призна Пири и преглътна при спомена за случилото се с Йорк. — Всъщност, трябва да кажа, че мохите дори не усещат съществуването на опасност, поне не по начина, по който казвате, че спукито е усетило. Когато се изкачих върху покрива на една сграда в покрайнините на Солас през онази нощ, аз изненадах квазаманския часови и неговото мохо. Ако ме беше усетила, птицата най-малкото трябваше да излети. — Той вдигна въпросително вежди към Джъстин. — Ти забеляза ли нещо, което да потвърждава или да отрича това предположение?

Младата кобра вдигна рамене.

— Само това, че идеята за групов ум е чиста глупост, поне що се отнася до мохите. Те така и не научиха за загиналите си приятели. — Той спря и върху лицето му сякаш се спусна омарата на емоционална болка. — Но… може би съществува нещо друго.

Другите също го почувстваха и в стаята се възцари тишина, изпълнена със съчувствие. На два пъти Джъстин се опита да заговори, но когато най-после успя, гласът му беше равномерен и глух.

— Предполагам, че вече сте прочели моя доклад. Знаете, че… в подземието в Пурма се паникьосах. В асансьора избих всички мохи и няколко квазаманци, а малко по-късно в коридора на горния етаж избих друга група. Онова… онова, което никой от вас не знае, е, че аз не само се паникьосах. Когато ме атакуваха мохите, буквално си загубих ума. Дори не си спомням боя, а само, че около мен лежаха мъртви квазаманци.

Той млъкна и направи опит да се овладее. Джошуа пръв разбра смисъла на споделеното.

— Само от мохите ли се изплаши? — попита той. — От квазаманците не се ли изплаши?

Джъстин поклати глава.

— Не в такава степен. Поне не от тези в асансьора. Другите… предполагам, че съм ги избил, макар че не си спомням. Не зная… може би просто искам да оправдая провала си.

— А може и да не е така — тъжно каза Джони. — Алмо, ти имал ли си подобно преживяване, когато си се бил с мохи?

Пири се поколеба, помъчи се да си спомни. Заради самоуважението на Джъстин му се искаше да признае, че и над него му се е случило подобно нещо. Ако мохите фактически са подхранвали страховата невроза на по-младия мъж…

Той поклати отрицателно глава.

— Съжалявам, но се страхувам, че не съм — отговори Пири. — От друга страна, никога не съм срещал мохо, което предварително да е знаело, че съм опасен. Винаги съм бил в положение да ги улавям в захващащото устройство и да ги убивам при първия залп. Мисля, трябва да говорим с Майкъл Уинуърд и да чуем какво ще ни каже той.

Джошуа гледаше пред себе си.

— Градовете. Те са проектирани така заради мохите. Смятате ли, че в това има по-голямо значение, отколкото предполагахме?

Гуен се размърда.

— Трябва да призная, че не разбирам това „специално проектиране“, което позволява на стадата бололини да препускат по улиците на града. Не е ли по-просто, когато искат мохите им да се размножават, да организират ловни излети?

— Или да изградят птичарници с тарбини — предложи Крис. — Убедена съм, че е по-трудно да се ловят диви мохи, отколкото да се развъждат питомни.

— Това сигурно е най-разумното — съгласи се Пири.

— Ако приемем — тихо отбеляза Коруин, — че решението зависи от квазаманците.

„Най-после сложи пръста в раната — помисли си Пири. — Стига толкова шикалкавене.“ — Той огледа присъстващите, но гледката беше замъглена от един смущаващ образ в ума му: квазаманец като марионетка, чиито конци са в човката на мохото, кацнало върху рамото му.

Джъстин наруши тишината.

— Нещата не се свеждат до обикновено командване на хората от мохите — каза той. — Последния път бяхме заобиколени от мохи и въпреки това успяхме да избягаме.

— Вярно — съгласи се Пири. — И околностите на Пурма, и в офиса на Кимерон в Солас, ако имаха такава способност, мохите трябваше да ми повлияят.