Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Съображенията ти наистина са основателни — призна Стигър, когато Телек свърши. — Но в твоите тактически аргументи липсва едно голямо емоционално препятствие, с което ще се сблъскаме тук: ще желаят ли световете на кобрите да се бият като наемни войници на трофтите срещу други човешки същества?

— Въпросът ти е доста провокационен — каза Вартансън.

— Разбира се, че е провокационен. Но тяхната кауза ще бъде представена по този начин. И ако сме честни, трябва да признаем, че е справедлива. Както си спомняте, ние започнахме всичко от страх да не изглеждаме слаби в очите на трофтите, световната етика несъмнено е част от световната сила. Освен това няма ли фактически да укрепим нашите позиции, ако на границата на трофтите имаме други човешки съюзници?

— Ти пренебрегваш историята, Бром — тихо се намеси Джони.

— Забравете за момент трофтите! При наличните данни повече няма какво да дискутираме — каза Стигър и бавно огледа присъстващите. — Окончателните геологически, биологически и социологически изследвания ще бъдат готови след десет дни. Тогава, преди общото заседание на Съвета, ще се съберем отново и ще се опитаме да намерим решение. — Той се пресегна и изключи дисплеите. — Закривам заседанието.

Само след няколко дни предсказанието на Стигър за тактическите методи на опозицията се сбъдна. И както при първото възникване на историята с Квазама преди седмици, Коруин изведнъж се оказа в центъра на най-бурните публични дебати.

Този път обаче имаше известна разлика. По-рано Квазама се разглеждаше като просто математическо уравнение: от едната страна абстрактно предизвикателство, от другата — конкретна надежда световете на кобрите да удвоят владенията си. Сега удобната мъгла се беше разсеяла. Когато бяха публикувани детайли за квазаманския народ и заплахата, която той можеше да представлява, дори и в най-логическите и рационални аргументи започна да тлее емоционален огън — както в поддръжниците, така и в противниците на идеята кобрите да се ангажират като наемни войници. Повечето от противниците, с които Коруин разговаря, почти никак не бяха успокоени от уверението, че Джони също е против масирана война с други човешки същества. Те обикновено изразяваха отношението си като казваха, че той трябва да направи всичко, за да спечели Съвета за тази кауза. Защитниците най-често избягваха деликатните етични въпроси, твърдейки, че собствената безопасност на световете на кобрите трябва да е първостепенен приоритет на Джони. Това доведе до патова словесна ситуация и на Коруин му дойде до гуша.

Но когато му се обади Джошуа, разбра колко сериозно телефонът и обществената информационна мрежа бяха обсебили живота му.

— Говорил ли си скоро с Джъстин? — попита Джошуа, след обичайните любезности.

— От вечерта на разпита не съм. — Коруин трепна при това неочаквано признание. Бяха минали четири дни, без да е говорил с никой от семейството, освен с баща си. Това не беше обичайно за него. — Напоследък нямам никакво свободно време.

— Мисля, че трябва да намериш време и да поговориш. Скоро.

Коруин се намръщи.

— Защо? Случило ли се е нещо?

Образът на Джошуа върху екрана на видеофона се поколеба и леко поклати глава.

— Нищо, в което да се намесвам, но… Е, знаеш, че още не се е върнал от Академията.

Коруин не знаеше.

— Проблеми със здравето ли има?

— Не, но цялото си време прекарва затворен почти сам в стаята. Провежда задълбочено, компютърно, библиотечно изследване.

Коруин се замисли за доклада на Джъстин. Преди два дни го бе прегледал набързо и го беше отнесъл към дело. Брат му бе минал през самия ад…

— Може би просто убива времето, докато малко позавехнат емоционалните му рани — предположи той. Но още преди да заглъхнат, думите прозвучаха фалшиво в собствените му уши. Джъстин не беше от хората, които обичаха усамотено да си ближат раните.

Джошуа сякаш прочете мислите му.

— Тези рани трябва да са по-дълбоки, отколкото показва, защото по-рано никога не се е усамотявал така. А и ровенето в библиотеката ме безпокои. Можеш ли да вземеш списъка на онова, което проучва?

— Вероятно. — Коруин се почеса по бузата. — Да. Напомни ли му, че тази вечер се събира военният съвет на семейство Моро?

— Да — кимна другият. — Каза ми, че ще гледа да дойде.

— Чудесно — бавно каза Коруин. — Чудесно. Не съм говорил с теб и, разбира се, не зная, че си му напомнил. Ще му се обадя, както подобава на добър по-голям брат, и ще видя какво мога да изкопча от него. Става ли?