Тимъти Зан - Блекколар

— Да, в комуникационната им система.

Лейт забеляза, че двамата блекколари и Кейн са отворили тъничката папка с информация за старата крепост. Скайлър извади една снимка.

— Върху покрива на главното здание се върти локатор за лазерна връзка. — Той почука с пръст по снимката. — Полусферичен, с диаметър двайсет сантиметра. Съобщенията от Каларанд се предават от патрулен катер, непрестанно кръжащ над затвора. Теоретично такава система за свръзка не може да се подслушва.

— Но вие сте намерили начин да го направите?

— Хокинг го намери. Приготвя една джунджурия, която според него му свършила чудесна работа, когато се наложило да я използва на Плинри.

— Ще може ли да я довърши за един час?

Скайлър изненадано вдигна вежди.

— Налага ли се да бърза толкова?

— Да, защото и той ще тръгне с групата за Милер. Това ще е най-добрият начин да го измъкнем от града, без да възбуждаме подозренията на местните шпиони. Щом излезете от града, ще го оставите някъде и той ще се придвижи до Цербер.

— Щом ние излезем ли? — попита Новак.

— Да. — Лейт се усмихна. — Двамата със Скайлър ще сте заедно.

Скайлър погледна многозначително към Кейн, после пак Лейт и тихо попита:

— Сигурен ли сте, че ще се справите без нас, комскуер?

— Двамата с Мордикай ще го пазим — увери го Лейт. — А сега искам веднага да отидеш при Хокинг. Обясни му всичко и ако не може да приключи за един час, нека ти каже колко време му трябва. После отиди и до гаража и провери внимателно дали в колите, които са ни приготвили, не са поставили подслушватели или дали не са маркирани. О, между другото, Хокинг ми обеща да сглоби портативен неутрализатор за подслушване, така че, ако е готов, го вземи.

Скайлър се изправи и облече върху бронекостюма си обикновена риза.

— Сами ли ще пътуваме, или с местен водач?

— Второто — Бакши ще ни даде един от блекколарите си. — Лейт направи гримаса.

— Страхотно. Ще предупредя Хокинг. — Скайлър махна закачливо с ръка на Мордикай и излезе.

— Не ви харесват Бакши и останалите, нали? — попита тихо Кейн.

Беше останал сам на масата: Новак беше отишъл в един ъгъл и приготвяше оборудването си.

— Нямам нищо против Бакши — отвърна Лейт, придърпа един стол и седна. — Но останалите четирима ме безпокоят.

— Защо? Дали защото не са така безразлични като вас в чувствата си към рикрилите?

Лейт не обърна внимание на опита да го засегнат.

— Добрият боен дух е нещо чудесно. Но до този момент те не са показали нищо друго освен това. Кажете ми, какво е мнението ви за Лиана Роуд?

Кейн примига изненадано.

— Защо? Какво имате предвид?

— Например смятате ли, че тя би се огънала, ако й се окаже силен натиск? И нещо още по-важно — каква е вероятността тя да е агент на силите за сигурност?

Кейн се намръщи.

— Не мисля, че е шпионин — бавно отговори той. — Но това, разбира се, е само мое собствено мнение. Освен това тя спомена, че скоро ще напусне Радикс, което не би сторила, ако е шпионин.

Лейт кимна. Информацията на Кейн и мнението му съвпадаха с неговите.

— Мислите ли, че може да се справи с група колита?

За негова изненада Кейн се усмихна.

— Във всеки случай не побягна от нас, нали? — Усмивката му изчезна и на лицето му се изписа любопитство. — Защо са всички тези въпроси?

— Искам тя да ни помогне да проникнем в Цербер — обясни Лейт.

Кейн го изслуша безизразно, после каза спокойно:

— Сигурно ще е безсмислено да ви обяснявам, че това е лудост. Дали случайно ще ме информирате предварително за намеренията си?

Лейт се поколеба, но само за секунда. Напоследък държеше Кейн в неведение за плановете си и той очевидно се чувстваше засегнат. Всъщност нямаше опасност, ако споделеше точно тази част от плана си с Кейн… дори би му помогнало, за да отвлече мислите му от Додс.

— Разбира се — отвърна той и погледна жужащия неутрализатор, изправен като страж в средата на стаята. — Елате да седнем по-близо до това чудо и ще ви разкажа всичко.

Вече половин час от север се носеха буреносни облаци, които постепенно покриха нощното небе. От време на време проблясваха светкавици, осветяваха пейзажа и предвещаваха наближаващата силна буря.

Дийл Валънтайн, който беше зад волана на колата, хвърли бърз поглед назад и каза:

— Предупредих ви. Да шофираш в колона в такава нощ е пълна глупост.

— Успокойте се — посъветва го Скайлър от задната седалка. — Те имат карти, а и знаем, че са се измъкнали благополучно от Каларанд. Най-вероятно са решили да тръгнат по друг път.