Тимъти Зан - Блекколар

— И в какво се изразяват последствията от газа? В забавени рефлекси ли?

— Да, в слабо увреждане на нервната система. Случвало ли ви се е да се сблъскате с подобен случай?

— Един или два пъти. — Лейт си помисли за Додс. — Затова ли никой от вас не умее да се бие?

Бакши се усмихна с горчивина.

— О, ние можем да се бием. За разлика от вас, на нас не ни се полагаше трийсетгодишна ваканция. Но вие сте прав, това е причината Фюес и останалите да не са така добри в ръкопашен бой, както преди. Колкото до другия проблем — той се поколеба, — мисля, че ги е подразнил фактът, че вие сте запазили бойните си способности, а те не са.

Лейт протегна ръка и Бакши пусна в нея последния шурикен.

— Предлагам ви да поговорите с тях — каза той на аржентианеца. — Нека разберат, че не сме тук, за да правим демонстрации пред някого. Времената на слава и медали отминаха заедно с капитулацията на ТДИ. Ако вашите хора не са успели да го разберат досега, опитайте се да ги пренасочите другаде, където поне няма да ни пречат.

— Ще им предам. — Бакши се усмихна криво. Двамата се обърнаха и тръгнаха към вратата. — От доста време не ни се е налагало да водим битки от този род. Но ще им хванем цаката. — Той рязко спря и се намръщи. — Някой идва.

Лейт също беше чул забързаните стъпки и автоматично посегна към шурикена. С периферното си зрение видя, че Бакши с инстинкта на блекколар се отдръпва настрани, за да не се сблъскат. Бяха на пет крачки от вратата, когато някой задумка по нея и в залата влетя Джеремая Дан — стискаше смачкана бележка.

— Намерили са Дженсън! — възбудено извика той и я размаха.

— Къде е? — попита Бакши, а Лейт грабна бележката.

— В Милер — отвърна Дан, пое дълбоко дъх и постепенно възстанови обичайния си вид на уважаван професор. — Тази сутрин са го прибрали близо до река Хемот.

Лейт вдигна поглед.

— Колитата още ли следят влизането и излизането от града?

— Вероятно, но има начини да се промъкнете, ако искате да го доведете лично — отвърна Дан. — Гринстейн предположи, че ще искате да го направите.

— С други думи, той не иска неговите хора да се приближават до Каларанд — отбеляза Бакши.

— Кой е Гринстейн? — попита Лейн.

— Ури Гринстейн ръководи нашата южна дивизия — обясни Дан. — Видяхте го на първата ни среща, но не ви беше представен.

— Съобщението по обезопасен телефон ли е получено?

— Да, разговаряха направо с мене. Командос Дженсън каза да ви предам, че лунните деца са съгласни с вашите изчисления.

Лейт кимна — това беше кодовото изречение, за което се бяха уговорили.

— Колко далече е Милер?

— На около седемстотин километра южно — отвърна Бакши. — Пътят не е особено опасен, ако сте решили да отидете.

Лейт се поколеба. Определено се нуждаеше от присъствието на Дженсън в Каларанд… а и моментът се оказваше изключително подходящ.

— Добре — каза той. — Ще имам нужда от две коли. Ще можете ли да го уредите веднага?

— Сега ли? — Дан погледна часовника си. — Вече е почти дванайсет.

— Нали няма полицейски час?

— Не, но пътуването ще е дълго, а и тази нощ се очаква гръмотевична буря.

— Хората ми не са от захар и няма да се разтопят. Две коли и по възможност водач.

— Вземете двама от моите блекколари — предложи му Бакши. — Обещавам, че този път ще се държат както трябва.

— Ами… — Лейт се поколеба, но не успя да измисли причина да му откаже.

— Добре, но ще имаме нужда само от един. Втората кола ще следва първата.

— Рисковано е — изказа съмненията си Дан. — Могат да се изгубят.

— Няма да се изгубят. Вие само осигурете и за двете коли необходимите карти на местността. — Той се обърна към Бакши. — А сега ме извинете, трябва да предупредя хората си да се приготвят.

— Има още нещо — извика след него Дан. — Получихме информация, че подготвят Цербер за голяма пратка нови затворници.

— Добре — отвърна Лейт, без да спира. — Ще обсъдим подробностите по-късно. Сега ми докарайте колите.

Докато стигне стаята, в която бяха блекколарите, планът му за действие вече беше готов. Той бутна вратата, направи знак на Мордикай, който, както винаги, стоеше на пост до нея, и се обърна към останалите трима мъже, седнали около масата.

— Почивката свърши — каза им. — Местните са намерили Дженсън.

Атмосферата в стаята се наелектризира.

— Къде е? — попитаха в хор Скайлър и Новак.

— В някакъв град. Милер. — Лейт накратко им предаде съдържанието на бележката, донесена от Дан. — Имате ли напредък с Цербер? — обърна се той към Скайлър. — Открихте ли с Хокинг някое слабо място?