Тимъти Зан - Блекколар

— Накъде сте се запътили? — попита водачът приятелски, без да обръща внимание на локвите, които се образуваха на седалката и пода.

— По пътя, на около двадесет километра оттук — отвърна блекколарът. — На връщане завих не както трябва и колата затъна — добави той, за да изпревари очевидния въпрос.

— Ааа. Случва се.

Дженсън разгледа водача с крайчеца на окото си. Нисък, закръглен, около четирийсетте, ако не вземаше идунайн… не приличаше много на човек от силите за сигурност, но това не пречеше да е информатор.

— А вие къде отивате? — поинтересува се Дженсън.

— В Торентин. Ако реката е заляла моста, може да остана известно време отсам. А какво, ако не е тайна, има на двадесет километра оттук?

За секунда Дженсън не разбра въпроса.

— Имам среща там с патрул на силите за сигурност, който изпълнява специална задача.

— Какво, просто така, на пътя?

— Там би трябвало да има временен лагер — обясни Дженсън и започна леко да се поти. Въпросите бяха приели опасна насока. Той нямаше представа от местната география и всеки отговор, който даваше, би могъл да го издаде, че е чужденец. Започна да съжалява, че не беше посочил крайната цел на пътуването си отдалечена на пет километра вместо на двадесет.

— Обзалагам се, че търсите блекколара, а? — подхвърли водачът и погледна изкосо Дженсън.

Под пончото си блекколарът стисна здраво нунчакуто. Знаеше ли населението за неговото приземяване, или тази информация беше известна само на правителството?

— Моята задача не е ваша работа — заяви той категорично. Дори на него му прозвуча неубедително.

— Разбира се. — За момент водачът замълча, докато се бореше да овладее колата по един особено неравен участък. — Доколкото разбрах, търсенето продължава на север оттук — добави той, когато пътят се оправи. — Не трябва да се безпокоите.

Дженсън настръхна и попита:

— Какво искате да кажете?

Без да изпуска пътя от поглед, другият леко се усмихна.

— Кътър Валдемар на вашите услуги, боец Дженсън. Нашите хора ви търсят вече цяла седмица. Радвам се, че ви открихме преди силите за сигурност.

Докато се луташе из планината, Дженсън беше обмислял вероятността да бъде разпознат и се бе примирил с тази мисъл, но не беше очаквал това да се случи толкова скоро. Успя бързо да възвърне самообладанието си и запита остро:

— За какво говорите, по дяволите?

Валдемар го погледна.

— Добър ход, боецо, но само си губите времето. Ние ви идентифицирахме още в селцето Сплит, а що се касае до „място на двадесет километра оттук“, по-добре да бяхте казали „близко до Нома“. А и никой освен силите за сигурност и нашата организация, Радикс, не знае, че в Румелианските планини има свободен блекколар. Ако бяхте истински войник от силите за сигурност, досега да сте ми извадили душата за тази информация.

— Добре. Да приемем, че сте прав. — Дженсън продължаваше внимателно да следи мъжа. — А вие как ще докажете кой сте?

— Не мога да ви дам абсолютно доказателство, но мога да посоча някои факти в моя полза. Първо: ако бях коли, този разговор нямаше да се води. Щях скришом да подам тревога и да разговарям за времето, докато колата се пълни със сънотворен газ. След извършеното от вашите приятели в Каларанд вчера сутринта няма човек от силите за сигурност, който би се изправил сам срещу вас.

— Очевидно сте доста смел.

— Не съм. Просто знам, че вие не сте автоматична машина за убиване и първо ще ме изслушате. Което ни води до втория факт в моя полза: аз не съм въоръжен. — Той разпери лакти, предлагайки му да го обискира.

Дженсън поклати глава.

— Вярвам ви. Във всеки случай едва ли бихте носили оръжието си така, че да мога да го видя.

— Правилно — призна другият. — Добре, тогава ето последния ми коз. Под седалката ви има иглен парализиращ пистолет. Извадете го.

Дженсън помисли. После свали бронираните си ръкавици и бръкна под седалката. Извади пистолета, без да задейства някоя замаскирана бомба, и го разгледа. Беше старо оръжие с компресиран въздух, по което личаха следи от редовна употреба, но и на грижливо поддържане.

— Добре. А сега какво?

— Под седалката ми има комплект карти на местността оттук до Каларанд. Отбелязани са най-подходящите места за преминаване през кордона на силите за сигурност. В багажника има храна и облекло. — Гласът на Валдемар беше спокоен. — Ако не ми вярвате, използвайте пистолета. Иглите ще ме изкарат от строя за пет-шест часа. Можете да ме оставите тук, да вземете колата и да се опитате да се измъкнете сам. Когато действието на отровата премине, ще се прибера пеша.