Тимъти Зан - Блекколар

Лейт се изчерви и за момент настъпи тишина.

— Интересна история — каза Тремейн. — Недоказуема, разбира се.

— Аз я предлагам само като възможност — напомни му Лейт.

— Разбирам — каза Тремейн и погледна към Валънтайн, но блекколарът нямаше никакви възражения. — Добре тогава. Ще ви осведомим за ветераните, но и вие ще ни осведомите за вашите планове да ги спасите.

Лейт кимна.

— Вече ви обещах.

Заседанието свърши и Кейн тръгна към вратата. Искаше да е сам, да обмисли всичко на спокойствие… Преди да стигне до вратата Новак и Мордикай го настигнаха. Той не им обърна внимание и закрачи по коридора. Клонинг. Дубликат… И ако имаше една такава личност, защо да няма повече? Той беше приел, че персоналното опекунство е обичайна практика в обучението на агент на Съпротивата. Сега се съмняваше в това. Специалното обучение беше продължило със специални средства. Колко такива специални Алън Кейновци имаше на Земята, внимателно направлявани в живота?

Кукла, това беше той. Клонинг-кукла, и скъсаните му конци се дърпаха от Лейт и Радикс.

Клонинг. „Трябва да почувствам нещо — каза си той тъжно. — Гняв, негодувание“. Беше лъган цял живот — парче биологическа стока, на което е казано, че е човешко същество, докато всички са се присмивали на наивността му. „Най-малкото — помисли си той — трябва да ме е срам“. Но единственото, което чувстваше, беше вкочаненост… вкочаненост и знанието, че има да свърши определена задача. Състоянието му беше достатъчно ужасно, за да рухне дори при откровение като това.

— Кейн?

Фигурата, която чакаше пред стаята на блекколарите, пристъпи напред и спря. Кейн също спря и повдигна глава.

Беше Лиана Роуд, лидерът на групата, която ги бе довела.

— Какво искаш? — изръмжа той.

— Искам да поговорим — каза тя.

Последното нещо на този свят, което би поискал в момента, беше да говори с аржентианка и той понечи да отвори уста и да го каже, но Мордикай се намеси.

— Вероятно не трябва — промърмори той.

Дълбоко вътре в Кейн нещо се преобърна.

— Разбира се — каза той на Лиана. — Давай.

За първи път куклата щеше да дърпа собствените си конци.

Дори да беше разстроен от решението му, Мордикай не го показа. Новак също не направи никакъв коментар, когато Кейн отвори вратата и поведе Лиана към двата стола до прозореца. Двамата блекколари не си направиха труда да ги последват, но заеха обичайната си позиция до вратата.

— С какво мога да съм ти полезен? — попита той и посочи на младата жена единия стол, докато той сядаше на другия. Над рамото й видя Новак и Мордикай и разбра, че инстинктивно е сложил Лиана с гръб към тях, така че по устните му блекколарите да разберат, че той не издава никакви тайни, и да я постави в най-неблагоприятно бойно положение. Дори в бунтарското си настроение не можеше да се отърси от подготовката си.

Толкова с дърпането на собствените му конци.

— Кейн…

— Алън.

— Няма значение. Вижте, вие вече сте тук една седмица, насадени на пачи яйца, и очаквате нещо да се случи. Моите хора са отегчени и раздразнителни… комбинация, която мразя. Чухме за глупавото ви нападение, носят се и слухове за масирано нападение срещу затвора Хенслоу. Искам да зная дали е вярно.

— Не зная, но се съмнявам. Във всеки случай, ако има такова нещо, сигурно няма да е скоро.

— Тогава какво планирате?

Кейн поклати глава.

— Съжалявам, но акцията е все още поверителна.

— Не те питам за проклетата ви акция — отвърна рязко тя. — Всъщност не ме интересува какво целят вашите перковци. Единственото, което искам да зная, е как ще бъдат включени моите хора, защото нямам намерение да ги хвърля слепешката в нещо, ако не зная какви са шансовете им да останат живи.

Кейн я погледна с неочаквано уважение. Леко саркастичното отношение, с което тя гледаше на света, не беше нетърпение или его. Беше страх. Страх за самата нея, може би; по-вероятно страх за хората й. Да ръководи съпротивителна бойна група в свят като Аржент беше тежка отговорност.

— Ти сигурно се грижиш много за твоите хора — каза той. — Това е качество на добър ръководител.

Тя изкриви устни и отвърна почти грубо:

— Да.

— Казах го като комплимент — каза той и се намръщи.

— Зная. — Тя сведе очи. — Съжалявам. Аз съм… нямам намерение да бъда повече лидер. Или последовател, що се отнася до това.

Кейн примигна.

— Напускаш Радикс?

Тя кимна.

— Веднага щом се намери човек, който да ме замести. Защо? Толкова ли е странно?