Тимъти Зан - Блекколар

— Влязох и излязох жив — отговори Лейт и трепна, когато Фей намаза рамото му с мехлем.

— Не мърдай — сгълча го тя. — Този мехлем е скъп… не можем да си позволим разточителството да го мажем върху здрава кожа.

— Ила за глупави авантюристи. Прибери го, Фей — заповяда Тремейн. — Запази го за хората на Радикс, ранени при изпълнение на своя дълг. Не ми отговори на въпроса, Лейт.

— Защо се заяждаш, Тремейн? — попита комскуерът, когато Фей затвори тубата с мехлем и започна да бинтова вече обработената кожа. — Не ми трябва твоето разрешение да предприема действие, стига то да не включва твои хора или оборудване.

— Ами загубеният пикап? — изръмжа Камерън. — Това беше наше оборудване. — Той погледна раздразнено Новак, който се размърда до стената. — Вие двамата ще седнете ли, дявол да ви вземе?

Нито Мордикай, нито Новак му обърнаха внимание — говореха си нещо.

— Те не повредиха нищо — каза Лейт на шефа на разузнаването. — А колкото до пикапа…

— Предпочитам да бездействат — каза остро Тремейн. — И забрави за пикапа. Въпросът е…

— Не, нека не забравяме за пикапа — прекъсна го Лейт. Тонът му неочаквано беше станал суров. — Загубихме го, защото се натъкнахме на засада. А това означава, че бяхме предадени… от един от вас.

— Чух рапорта на боец Фюес — каза Тремейн. — Няма категорично доказателство за това.

Лейт погледна към Фюес и Кейн си помисли, че вижда как аржентианецът малко се свива.

— Спомена ли боец Фюес, че ни нападнаха на десет пресечки от Стрип? И че бяха издигнали пътни заграждения… и имаха белезници с магнитно заключване, за които знаем, че не принадлежат към стандартното оборудване на патрулните коли? Какви по-големи доказателства са ви необходими?

— Някой може да ви е видял, като сте излезли сутринта — предположи Фей.

— Това нямаше да им осигури необходимото време. Освен това имах хора в гаража, които следяха за това.

Тремейн удари с юмрук по масата.

— Така значи, дявол да го вземе? — И изведнъж посочи с пръст през масата към Лейт. — Ние ви повярвахме, а вие ни следите и работите зад гърба ни! Ще ни разкажете какво целите, и то сега .

— Съжалявам — каза Лейт и поклати глава.

— Нямате избор. — Тремейн вдигна ръка.

На стената срещу Кейн две малки секции от дървената обшивка изведнъж се завъртяха. От мрака зад отворите се появиха три лазерни пушки.

Кейн застина напълно изненадан, но Новак вече се движеше — застана срещу стената директно между дулата на пушките, на метър и половина от всяко; а после направи една голяма крачка вдясно и отпрати дулото обратно в отвора с нунчакуто си. Все още с гръб към стената смени посоката: две бързи стъпки наляво, левият му крак излетя нагоре и назад и заби лазерната пушка в собственика й. Нунчакуто се въртеше и още преди кракът му да е стъпил на пода, хвана последното дуло между двете пръчки и го удари в отвора. Лазерът гръмна и проряза дълбок улей в масата. Новак сграбчи дулото, бутна го назад, после го дръпна и след секунда беше на едно коляно с плячката в ръце, насочена покрай масата. Кейн се обърна и чак сега разбра, че подобна сцена се е разиграла и в другия край на стаята, където по някакъв начин се беше озовал Мордикай.

В настъпилата тишина прозвуча гласът на Бакши:

— Хвърлете пушките или ще ви убия.

Кейн го погледна. Комскуерът не беше помръднал, не беше извадил никакво оръжие; и все пак, ако се съдеше по изражението му, явно можеше да изпълни заплахата си. Изведнъж в стаята стана много студено.

— Успокойте се всички — спокойно каза Лейт. — Не искаме да ви навредим. Но ви предупреждавам втори път да не вадите срещу нас оръжие. — Той огледа стените и махна с глава към вратата. — Излизайте, всички. Тремейн?

Гледайки гневно, лидерът даде знак с ръка. От двете страни на амбразурите се отвориха врати и шестима мъже, смучещи подутите си устни и разтриващи натъртените си рамене, излязоха от тъмните ниши и тръгнаха към вратата. Лейт махна с ръка и блекколарите от Плинри върнаха пленените лазерни пушки на собствениците им.

— Надявам се повече да не подслушвате — каза Лейт, когато вратата се затвори зад стражите.

— Не се безпокойте — изръмжа Камерън. — Тези хора са напълно сигурни.

— На Аржент никой не е напълно сигурен — каза Лейт — и преди да сте се настроили враждебно, искам да ви кажа, че ние сме прекалено малка група, за да правим грешки по два пъти. Затова тази сутрин не казахме на никого за плановете си. Съжалявам, ако сте се почувствали засегнати, но така трябва да действаме тук.