Тимъти Зан - Блекколар

— Имало е, разбира се — каза Апостолерис. — Обезвредил е осемнадесет души по пътя си… шестима са мъртви.

— О! — Голуей присви очи; но покрай съчувствието изпита и малко задоволство. Поне не беше единственият, който подценяваше блекколарите.

— Засега това няма значение. — Апостолерис удари по папките. — Това ли е всичко, което сте взели за тях?

Голуей кимна.

— Искам да ви уверя, че информацията…

— Е секретна. Това не ме интересува. Онова, което наистина искам да науча, е какви стари снимки имате.

— В края на всяка папка има хронологичен комплект, правен през три години.

Апостолерис разлисти първата папка и намери снимките.

— По дяволите! Повечето са с бради. Трябвало е да наредите да се обръснат.

— На какво основание? Те не бяха престъпници. След капитулацията получиха пълна амнистия.

Апостолерис изсумтя, взе папките и тръгна към вратата.

— Е, по-добро е от нищо. След минута се връщам.

Вратата зад него се затвори и Голуей погледна Икинс.

Чудеше се какво да каже. Изненадващо полковникът се изкикоти.

— Страхотен е, нали? Не се безпокойте, ще се успокои, когато нещата отново дойдат под контрол.

— Добре, че ми казахте. Мислех, че е ядосан лично на мен. — Той кимна към вратата. — Не зная колко щяха да му помогнат снимките, ако на тях бяха без бради. След връщането към нормални дози идунайн лицата им няма да са същите.

— Зная. Префектът също. Но е разтревожен и иска да получи всичко.

— А вие? Разтревожен ли сте, искам да кажа.

Лицето на Икинс беше мрачно.

— Преди час и половина бяхме сгащили трима от вашите блекколари. Избягали, измъкнали се от район със средна степен на сигурност — казва се Стрип, а след това се върнали, опитали се да се доберат до архивите на Хенслоу и пак избягали. Разбира се, че съм разтревожен. — Той извади лентата от машината и я остави на купа. — Вижте, префект…

— Голуей е достатъчно, полковник. Чухте какво каза префект Апостолерис.

Полковникът се усмихна.

— Добре. Значи Голуей. Вижте, не ви повикахме тук просто да съпровождате папките си. Вашите блекколари ни създадоха невероятно много неприятности и затова немалка вина има Кейн. Ние трябва да знаем защо .

— Вашите агенти не могат ли да ви кажат? Предполагам, че имате достатъчно агенти в нелегалното движение.

— Така е. Имаме агенти в целия Радикс. Но досега единственото, което знаем, е, че Лейт иска да събере всички стари ветерани от звездната сила на ТДИ. В момента всички са затворени в Хенслоу, поради което вероятно те са искали да проникнат там днес.

— Чудно ми беше, че… — замислено отрони Голуей. — Не зная какво да ви кажа. Те проникнаха в архивите на Плинри и записаха части от шест ленти… ние знаем кои части, но не знаем за какво са им били необходими. Всичко друго, което са направили, струва ми се, беше да вземат товарния кораб и корсара.

Икинс се изправи.

— Взели са и „Корсар“?

— Да. Лично видях как излетя. Не е ли пристигнал?

— Не, доколкото ми е известно. — Полковникът се намръщи и натисна едно копче. — Свържете ме с информационния център.

— Информационен център. Ветер слуша.

— Обажда се Икинс. Извадете данни за всички кораби „Корсар“, влезли в система Аржент през последните две седмици, в това число и рикрилите, ако можете.

— Слушам, сър.

Икинс изключи.

— От това може да не излезе нищо. Корабите „Корсар“ имат апаратура срещу сензори и при нисък полет само рикрилите могат да ги открият. Възможно е те да го пуснат да се приземи, без да ни кажат.

— За да преговарят с него?

— Иначе той ще е един от техните — каза Икинс разтревожен.

Голуей потупа с пръсти по масата. Навремето му бяха минали същите мисли за Риензи — Кейн.

— Чувал съм, че блекколарите не могат да бъдат обработени да бъдат лоялни. Трудно ми е да повярвам, че един измамник може да заблуждава останалите толкова дълго.

— О, възможно е, повярвайте ми. — Той поклати глава. — Но в този случай това няма смисъл. Защо рикрилите ще флиртуват с тях, ако са можели да потушат бунта на Плинри?

— Очевидно блекколарите търсят нещо. Архивите на Плинри съдържат част от загадката, ветераните от звездните сили — другата. — Голуей се намръщи. — Лейт ми каза, че този бунт не е бил непосредствената им цел и че скоро ще разбера какво целят. Това подсказва, че е нещо голямо. Може би рикрилите ще стоят настрана и ще чакат да го разберат преди да се намесят.

— Може би — съгласи се Икинс. — Ако мозъците на блекколарите не могат да бъдат повлияни, това ще е единственият път, по който може да се направи. И рикрилите са заинтересовани: те ни предоставиха известна информация тази сутрин. Не че това ни помогна много. — Той поклати глава, сякаш все още не вярваше в това.