Тимъти Зан - Блекколар

Бойните рефлекси си казаха думата и изпратиха Лейт към ъгъла, торсът му се изви, за да не остане лазерният лъч твърде дълго на едно място. Изгарящата болка се плъзна нагоре към шията му преди да изчезне и когато се хвърли на пода на коридора, той зърна една униформена фигура в другия Т-образен коридор.

Претъркалянето му беше много лошо при дадените обстоятелства и когато стана и се присви, той видя, че все още държи взетия лазер. Стисна зъби от болка в рамото и отново погледна зад ъгъла, с готово за стрелба оръжие. Нападателят му заемаше подобна отбранителна позиция отсреща. Или беше много предпазлив, или очакваше подкрепления… и Лейт изведнъж реши, че не му харесва да има зад гърба си асансьори. Изстреля един дълъг откос в централния коридор, за да е сигурен, че охранителят ще се прикрие, и се спусна към асансьорите.

Стигна до тях, спря за част от секундата и вместо към асансьорите се насочи към стълбищната врата. Двигателите и на трите асансьора работеха и изводите от това бяха очевидни. Беше истински късмет, че по стълбите все още нямаше врагове. Той се промъкна през вратата, видя, че и на самата площадка няма никого, и внимателно заслиза.

Слабо жужене от лазера му беше единственото предупреждение, което получи, но той действа мигновено. Хвърли оръжието надалеч, притисна се до стената и в същия миг лазерът експлодира и изпрати метални рикошети към стените и гъвкавия бронекостюм на Лейт. Той се огледа предпазливо и заоглежда стените за индукционните резонатори, които бяха взривили лазерното захранване. Трябваше да очаква нещо такова, смъмри се той — асансьорите и стълбите бяха единствените места, където можеше да се получи такава резонаторна кухина. Пое дълбоко дъх, продължи да слиза към следващата площадка и предпазливо открехна вратата.

Коридорът приличаше на онзи, който току-що беше напуснал, и беше също така безлюден. Лейт се огледа в двете посоки и тръгна вдясно. Започна да го обхваща някакво безпокойство. В коридора естествено не трябваше да има цивилни — те бяха имали достатъчно време да се заключат в офисите си, — но сигурно не цялата охрана се беше втурнала да го гони. Високоговорителите, които бяха съобщили за влизането му в стълбищната шахта, бяха замълчали зловещо. Почти сигурно вече имаше някакъв капан тук и той трябваше да го намери и да го обезвреди преди охраната да изпрати още хора отдолу.

Стигна до централния коридор на етажа, спря да погледне зад ъгъла и едва си беше прибрал главата, когато концентриран лазерен огън удари стената. Топлинният удар изби парчета от мазилката. Лейт стисна шурикена си и го запрати слепешката зад ъгъла. Действието беше повече рефлекторно, отколкото съзнателно — беглият поглед му беше достатъчен, за да разбере, че акцията му току-що е свършила. Беше видял най-малко десетима стражи — прави и коленичили в полукръг около една стъклена врата, несъмнено вратата на компютърната зала. Или се бяха сетили за целта му, или мъжът, когото беше попитал за посоката горе, най-накрая си беше възвърнал дар слово. Охранителите, макар и тежко въоръжени, бяха без предпазни жилетки и Лейт знаеше, че може лесно да се справи с тях… но знаеше също, че не може самичък да превземе цял затвор. Обърна се и затича назад към стълбището. Надяваше се, че там няма да има врагове.

По някакво чудо, когато излезе на площадката, тя все още беше празна, но мигновено стана ясно, че това скоро ще се промени. Цялото стълбище ехтеше от тропота на тичащи крака, който се чуваше както над него, така и под него. Лейт се намръщи, подготви нунчакуто и тръгна.

Високоговорителят в стълбищната шахта продължи да съобщава за движенията му, но при целия този шум шестимата охранители, които се бяха втурнали надолу по стълбите, така и не чуха, че той се качва към тях — или пък наистина не разбираха колко опасен може да е един блекколар в тясно помещение. Както и да е, те слизаха надолу, без изобщо да си осигурят тактическо пространство. Предната редица започна да стреля веднага щом той се появи; прицелът им естествено бе лош. Без да обръща внимание на смъртоносните светлинни копия, които свистяха около него, Лейт извади една звезда и я метна през тълпата да удари последния мъж в редицата… и когато този непосредствено пред вече мъртвия страж научи от първа ръка за ефекта на доминото, блекколарът измъкна нунчакуто и го завъртя. Рядко беше виждал такава трудна атака да протича толкова добре — за секунда цялата група войници изпопада безпомощно по стълбата. Лейт прибра нунчакуто, хвана се за парапета и прескочи над изпопадалите войници. Останалите стъпала взе по три наведнъж.