Тимъти Зан - Блекколар

— Тук втори командир: подготвяме таран — чу се гласът на Куон.

Лейт докосна копчето за контрол на микрофона.

— Тук първи командир: взводът е готов за атака.

— Прието.

Като се усмихна, Лейт зареди синьо-бялата ракета и грижливо се прицели. Куон и Вейл бяха на десет километра от Хенслоу, но с прост запис плюс сръчните ръце на Скайлър на селектора за възпроизвеждане всеки подслушващ коли щеше да е убеден, че се извършва масирана атака.

Ракетата излетя от тръбата и остави сребърна опашка подире си, Лейт наблюдаваше траекторията с известна загриженост. Напразно — ракетата удари точно в покрива на затвора и той ясно видя кафявата течност, която потече от носа на конуса. Погледна часовника си, зареди последната ракета и отново се прицели.

— Първи командир: преминаваме към действие.

— Прието — докладва Куон. — Таранът е готов.

Лейт изстреля ракетата и тъкмо нагласяше една лента със скрипец на лявата си китка, когато чу рев от експлозия. Взривът изби дупка в белия облак около оградата и през нея Лейт можа да види, че портата очевидно не е повредена от силния експлозив.

— Командир едно — каза той. — Таранът е неефективен.

— Наблюдател едно потвърждава — каза Скайлър. Последва кратка пауза и Лейт се зачуди дали другият е подготвен за този непредвиден случай.

Беше.

— Командир две: тогава просто трябва да я преминем — каза Куон.

— Прието — каза Лейт. — Тръгвайте. — Погледна часовника си, докосна един ключ на ракетохвъргачката и започна да навива провисналата част на въжето. Трябваше да се стигне на покрива на затвора, докато войниците следяха за наземна атака. Шансовете, че няма да го видят да влиза, бяха добри — димните завеси бяха старо изпитано средство, охраната на затвора обикновено не носеше скенери. Въжето се опъна; Лейт закрепи макарата, пристегна краищата на бойната качулка плътно около противогаза, без да оставя никакъв отвор за паралитичните игли, които вероятно щеше да срещне. Нагласи макарата върху въжето, пое дълбоко дъх и се хвърли на покрива.

Спускането продължи почти минута и през това време Лейт видя три коли на силите за сигурност да отиват към затвора от различни посоки. „Ново доказателство за бързите рефлекси на сигурността“ — помисли си той. Надяваше се да не е избързал с тази операция. Ако силите за сигурност реагираха много бързо… Но вече беше късно да се тревожи за това.

Стъпи на покрива и продължи да тича, като освободи скрипеца преди тежестта на въжето да го извади от равновесие. После веднага се насочи на бегом към оборудването, разположено в центъра на покрива. Беше само на десет крачки, когато капандурата се отвори и от нея изскочиха трима войници с лазерни оръжия.

Не бяха очаквали да намерят никого — това веднага стана ясно от стреснатите им изражения и посягането към пушките. Шурикенът на Лейт удари командира им в челото, събори го и другарите му паднаха върху него. След половин секунда Лейт беше между тях, а две секунди след това всичко беше свършило. Той грабна една пушка, прескочи телата и затича към стълбата за тавана. Шансовете, че охраната е дошла от двата административни етажа, за да се опита да види през димната завеса, затрудняваща защитниците долу, бяха големи и тъй като Лейт се беше насочил към горните два етажа, колкото повече охранители извадеше от действие, толкова по-безопасно щеше да е за него. Теоретически.

Стълбите свършиха пред тежка врата един етаж по-долу. Лейт я открехна леко, видя ярко осветен коридор и чу аларма и тропане на тичащи крака. Отвори вратата, развъртя нунчакуто… и миг по-късно беше намалил заплахата с още четирима.

Десетина цивилни мъже и жени вече бяха в коридора, втрещени от неочакваното нахлуване.

— Ти! — извика Лейт и посочи най-близкия мъж. — Къде държите архивите?

Мъжът отвори уста, но не излезе никакъв звук. Лейт пристъпи към него — и неочаквано алармите зазвучаха двойно по-силно.

— Неканени гости на петнадесети етаж! — изрева скрит високоговорител. — Преминаваме към отбрана, целият персонал!

Всяко действие, такова беше старото правило, е по-добро от бездействие. На десетина метра в двете посоки коридорът завършваше с Т-образни продължения; блекколарът напосоки затича вляво. Хората пред него благоразумно се разпръснаха, когато ги наближи.

Коридорът, подобно на този, от който беше излязъл, беше с врати за офиси. Беше възможно, разбира се, архивите да са в другата посока; но качеството на килимите подсказваше, че на този етаж е управлението. Етажът под него беше по-вероятното място, на което да погледне. Вляво видя асансьори и стълбищна врата и вече се обръщаше да тръгне натам, когато в лявото му рамо избухна силна болка.