Тимъти Зан - Блекколар

Фоайето на сградата беше доста пълно, повечето хора бяха струпани около асансьорите. Лейт не чака, а отиде директно до близката врата за стълбището и тръгна нагоре. Спря на седмия етаж. Трябваха му секунди да открие сервизната стълба, която водеше към тавана, и минута след това отвори капандурата и излезе на покрива.

Седнал удобно с гръб към стената, с тихо съскаща кутия до него, Скайлър повдигна глава.

— Чудех се дали ще дойдеш — каза той и се изправи.

— По дяволите, за малко да не дойда — отговори Лейт, леко задъхан от изкачването. — Натъкнахме се на засада.

Скайлър кимна.

— Предположих. Вие ли тичахте долу при портала?

— Да. Намери ли ми униформа?

Скайлър посочи.

— Зад вратата. Един лейтенант беше така добър да ти я подари. Ако се разделиш с брадата си, мисля, че ще можеш да минеш през някоя неочаквана проверка.

Лейт отиде при вратата. Върху един куфар имаше сиво-зелена униформа на силите за сигурност.

— Ще липсва ли на някого нейният собственик? — попита той и започна да сваля горните си дрехи.

— Няма да е скоро. — Скайлър го гледаше замислено.

— Разкажи ми повече за обиколката ви.

— Всички ни чакаха да влезем. — Лейт намери в джоба на куртката личната карта, разгледа набързо снимката, после взе едно шише с депилатор и кърпата, която беше под униформата, и се залови с брадата си. С лакът посочи съскащата кутия. — Чу ли за преместване на войници?

— Не до вашето бягство — каза Скайлър. — Преди това имаше няколко кодирани съобщения.

— Това решава въпроса — каза Лейт и въздъхна уморено. — Във висшия ешелон на Тремейн има шпионин.

— Така изглежда — съгласи се Скайлър. — Освен ако не е имало някой скрит в гаража, когато сте излезли… не, те не биха могли да разположат хора толкова бързо, без да използват радиостанции.

— Освен това бях пратил там Спадафора да следи за нещо такова.

— Хм. Куон случайно да се е показвал? Не ми се ще да използвам комуникатор.

— Да. Получи полезна информация за тяхната спирка, когато заминаха. Не би трябвало да са в опасност. Във всеки случай Мордикай е там.

Само отдавнашната връзка на Скайлър с Лейт можеше да му помогне да разбере правилно тази забележка.

— Нещо не е наред с Фюес ли? — попита той.

Лейт стисна устни.

— Не зная. Не мога да намеря нищо определено. Той не се би, както бях очаквал. Може би не е изкарал докрай програмата за тренировка. Може би защото просто много обича да спори.

— Той е свикнал да е най-важното момче на игрището — каза Скайлър замислено. — Много ми напомня на Фафнир Рийсман, помниш ли го? Всъщност и четиримата… всички освен Бакши… напълно отговарят на образа на Рийсман.

— Да, на Плинри всички от този тип загинаха от глупост.

— Тук не е Плинри — напомни му Скайлър. — Може би излишно подчертаното мъжество е характерен белег на оцеляване в тази война.

— Може би — изсумтя Лейт, остави шишето с депилатор и закопча куртката си. — Как изглеждам? — попита той и подаде на Скайлър личната карта.

Скайлър му направи знак да се завърти.

— Е… не е чак толкова лошо. Ще минеш, струва ми се. — Той пъхна личната карта в джоба на Лейт.

— Добре. — Лейт коленичи до куфара, отвори го и заразглежда съдържанието му. Две трети от обема беше зает от малък ракетомет и четири лъскави ракети земя-земя; останалото беше запълнено с гъвкави армирани ръкавици, бойна качулка, един учудващо плосък противогаз и различно оръжие. — Добре — каза той, затвори куфара и се изправи. — Осигурени ли са превързочните материали и пътят за изтегляне?

— Всичко е готово в един ъгъл на тавана… единственото, което трябва да се направи, е да се извади ракетометът.

Лейт кимна, отиде до ръба на покрива и огледа долу. Само на триста метра от стената на Стрип се намираше затворът Хенслоу. Няколко войници патрулираха. Походката им показваше, че не са особено разтревожени.

Зад него Скайлър каза:

— Сигурен ли си, че искаш да го направиш?

— Не — призна Лейт. — Но не виждам друг начин да измъкнем ветераните. Ти виждаш ли?

— Да предположим, че разкрием на Радикс всичките си планове — каза бавно Скайлър. — Когато това стигне до ушите на колитата, те дали няма да пуснат ветераните с надеждата, че ще ги отведем до корабите? Ще трябва да ги надхитрим, какъвто и капан да са ни приготвили, разбира се, но вероятно така трябва да постъпим.

Лейт поклати глава.

— Проблемът е, че те няма да пуснат никого, докато не обработят ветераните, за да си осигурят лоялност от тяхна страна. Ще имаме голям проблем с агентите на Радикс — не ми се ще да има някой и в нашия екип.