Тимъти Зан - Блекколар

— Качвайте се! — заповяда Лейт и хвърли още две звезди. Войниците започнаха да стрелят.

Фюес беше отворил вратите и двамата с Кейн изпълзяха вътре. Лейт ги последва и избута Фюес от мястото на водача.

— Аз ще карам!

Мордикай изпразни игления си пистолет и се хвърли на задната седалка, когато колата тръгна. Лейт префуча в малък полукръг и се понесе към колата на силите за сигурност, блокирала пътя. Напрегнат, Кейн очакваше друг удар, но комскуерът качи колата на тротоара, като мина застрашително близко до сградата и почти забърса колата на сигурността. После даде газ и на следващия ъгъл зави наляво.

Кейн дори не се опита да потисне въздишката на облекчение, която се изтръгна от него. Под гъвкавата бронежилетка беше потънал в пот.

— На косъм — каза той, без да се обръща към никого.

— Още не е свършило — изръмжа Фюес. — Лейт, това е лудост. Колите отзад вече са предали описанието ни на всички патрули в града. Какво ще правим, ще сменяме коли и ще се надяваме да им се изплъзнем?

— Можем да го направим — съгласи се Лейт. — Но все пак ще трябва да излезем от Стрип. Не искам обаче да разбивам друга врата.

— Тогава какво ще правим? — настоя Фюес.

Лейт зави още два пъти преди да отговори.

— Постави се на тяхно място — каза той. — Ние обиколихме целия Стрип и неговите единадесет изхода и знаем, че голяма част от тяхната жива сила е съсредоточена в капана южно от Стрип. Досега можехме да сме намерили дори нова кола. При това положение какво би предположил ти, че правим?

— Че се насочваме на изток или запад. — Фюес вдигна рамене.

— Правилно. Затова тръгваме натам, където не ни очакват. — Още докато говореше, Лейт зави зад един ъгъл и спря.

Кейн примигна.

— Стената? Южната стена — добави той и погледна към слънцето.

Фюес протегна врат да види уличните знаци на ъгъла.

— Намираме се само на две преки от портата на улица „Авис“ — каза той разтревожено и озадачено.

— Отново вярно — съгласи се Лейт. — Всички навън. Оттук продължаваме пеша.

— Не можем да се изкачим през стената — каза Фюес, когато слязоха от колата. — Мрежата е пълна с детектори и проводници с високо напрежение.

— Зная. Ще минем през портала. Как сме с оръжието?

— Зле — каза Мордикай преди Фюес да може да се окопити от изненадата. — На мен ми е останал един шурикен плюс нунчакуто.

— Кейн?

— Две звезди.

— Дай ги на Мордикай. Фюес?

— Това е лудост! — възкликна аржентианецът. — Те имат там хора!

— Какви оръжия имаш, боец? — прекъсна го Лейт.

— Никакви!

— Никакви ? — Мордикай не можеше да повярва.

— Никакви, разбира се… Мислех, че ще отидем в Стрип. Вече ви казах.

— Няма значение — намеси се Лейт. — На мен са ми останали две звезди; може би това ще е достатъчно. Да тръгваме. Мордикай, вие с Фюес вървете на няколко метра пред нас.

Върнаха се до ъгъла и завиха надясно. По улицата се виждаха други пешеходци, в далечината движението на автомобили беше започнало да нараства. Докато вървеше до Лейт и се мъчеше да имитира небрежна походка, Кейн усещаше как тупка сърцето му. Това просто нямаше да успее… и фактът, че по едно време покрай тях бързо мина една кола на силите за сигурност, без да намали, с нищо не му помогна да промени мнението си. Очевидно правителствените войски не очакваха да са толкова далече на юг и пеша, но все някой накрая щеше да ги забележи.

Но минаха три пресечки до улица „Авис“, без тази хипотетична личност да се появи. Завиха на юг и тръгнаха към разрушения портал.

Като се имаше предвид колко малко време беше минало, откакто Лейт беше разбил пропускателния пункт, защитата му беше възстановена забележително бързо. Една кола стоеше напряко на пътя, като оставяше незащитени само по един метър от двете страни. Въртележките за пешеходци бяха оцелели и малък поток минувачи се изнизваше през хората на силите за сигурност.

— Вижте… шестима часови — промърмори Кейн и смуши нервно Лейт. — Не ни достига една звезда.

— Всъщност две. Виждаш ли будката?

На няколко метра от портата имаше будка с малки прозорчета. Вътре също седеше часови. Изглеждаше напрегнат и бдителен.

— Преброих и него — отвърна Кейн.

— От основата излиза кабел… и изчезва на един метър, където някога трябва да е имало по-стара будка. Вероятно е телефонен и силов. Ще трябва да се прекъсне.

— Ох, и това ли? — Кейн не беше забелязал кабела. — Какво ще правим с часовите, които са в повече? Дали да не се опитаме да се приближим достатъчно и да използваме нунчакуто на Мордикай?