Тимъти Зан - Блекколар

За момент стана тихо. Кейн отново се опита да се помести. И тогава се появи една възлеста ръка и вдигна неговата — вдървената. Втора ръка заби в китката му иглата на малка спринцовка и той веднага почувства изтръпването да се оттича от ръката му и секунди по-късно вече можа да завърти глава и да погледне нагоре.

Лейт беше клекнал до него.

— Как си? — попита блекколарът.

Езикът на Кейн все още беше малко вдървен.

— По-добре — успя да отговори той. — Как…

— По-късно. Можеш ли да седнеш?

С помощта на Лейт Кейн успя да седне. Краищата на иглите паднаха, когато седна — върховете им вече бяха отчасти разтворени, макар и все още достатъчно твърди, за да причиняват болка. Боцкането отзвучаваше и с изключение на известно треперене на мускулите на ръцете и на краката. Кейн почти се беше възстановил.

— Добре съм, струва ми се. Ако не трябва веднага да се бия — каза той. — Другите добре ли са?

Лейт изкриви устни в лека усмивка, погледна над рамото на Кейн и попита:

— Мордикай?

— Почти сме готови — каза блекколарът. Гласът му беше малко неясен.

Кейн хвана ръката на Лейт, изправи се и се огледа. Мордикай тъкмо помагаше на Фюес да се изправи; проснати на средата на улицата бяха двамата поддържащи войници на силите за сигурност.

— По-добре да тръгваме — каза Мордикай и погледна Лейт.

Лейт кимна и се наведе да вземе двата иглени пистолета.

— Предната кола е по-близко. Хайде.

Заобиколиха пикапа. Кейн и Фюес все още малко се клатушкаха. Патрулната кола беше стара, на добре оборудвана с комуникационна апаратура и електронен локатор, както и с пушка, която приличаше на иглена. Лейт седна на седалката на водача, свали пушката от скобата и я подаде на Кейн, който заедно с Мордикай седна на задната седалка.

— Аз мога да шофирам — възрази Фюес, когато Лейт му посочи дясната врата.

— Може би по-късно — каза комскуерът, докато оглеждаше и опипваше арматурното табло. — Засега просто седни.

Фюес се подчини очевидно нещастен от това, което вероятно смяташе за понижение. Лейт се пресегна през седалката, подаде на Мордикай двата иглени пистолета, които беше взел, и каза:

— Провери пълнителите. — После стисна и огледа за последен път таблото. — Тръгваме.

Още не бяха стигнали ъгъла, когато от говорителя се чу глас.

— Петнадесети патрул, докладвай. Нарушителите обезвредени ли са?

— Какво да им кажем? — прошепна Фюес.

— Нищо. — Лейт включи с една ръка локатора и изкара на екрана план на улиците на Каларанд. — Може би ще предположат, че войниците в колата все още са заети. Провери дали останалите им коли са програмирани по такъв начин.

Фюес се захвана с контролите, а Мордикай каза:

— Каквото и да си намислил не разчитай на тези оръжия. Заредени са само за три залпа.

— Пушката има само два — каза Кейн. — Изглежда, някой е решил да се застрахова.

— Сигурно — съгласи се Лейт. — Два изстрела на пистолет за в случай, че някой се докопа до тях. Хитро.

— Като говорим за хитро — каза Кейн, — как вие с Мордикай се избавихте от иглите?

— Мордикай не се избави — каза Лейт. — Той беше парализиран като всеки друг. Аз също… за няколко секунди.

— Петнадесети патрул, отговори! — остро прозвуча от говорителя. — Установихме, че се движиш на запад от Марис; нуждаеш ли се от помощ?

— Не му обръщай внимание — заповяда Лейт, когато Фюес посегна към микрофона. — Нека продължат да се чудят.

— Съвсем скоро ще разберат — възрази Фюес. — Ако мога да ги накарам да мислят, че сме хора от службата, можем да спечелим малко време.

— Твърде късно е. — Мордикай посочи екрана на локатора. — Преди минута имаше много други сигнали… Положенията на колите на силите за сигурност. Току-що изчезнаха.

— Изключени сме от информационната мрежа — допълни Лейт, погледна в двете посоки, когато излязоха на едно кръстовище, и зави надясно. — Успя ли да определиш местоположението им?

— Двоен полукръг с основа срещу стената — каза Мордикай.

— Те ще се преместват обаче, нали? — попита Кейн.

— Да, но това ще отнеме време — посочи Лейт. — Както казах, трикът, който използвах, беше прост. Когато иглите ме удариха, се постарах да паднат върху лявата ми ръка и да счупят подкожната ампула с противоотрова, която имплантирах сутринта. Останалото е ясно, разбира се.

— Разбира се. — Кейн се чудеше защо Лейт, изглежда, беше оставил по-голямата част от боя на Мордикай. Сега разбра.

— Късмет, че не се е счупила по-рано.