Тимъти Зан - Блекколар

— Съмнително е — каза Мордикай през рамо. Двамата с Фюес бяха забавили ход.

— Съгласен съм — кимна Лейт. — Ние вървим в погрешна посока през тази част на деня и те ще имат достатъчно време да се зачудят върху това. — Той спря. — Добре, нека опитаме. Онази външна стълба през улицата на около петдесет метра от портата дава достатъчно укритие за двама. Мордикай, вие с Фюес ще пресечете улицата и ще отидете до нея. Ние с Кейн ще се скрием във входа с въртящата се врата точно срещу нея от тази страна. Когато дам сигнал, откриваме огън.

— Разбрано. — Мордикай смуши Фюес и двамата забързаха по улицата.

— Лейт! — изсъска Кейн. — Ами часовите, за които нямаме оръжие?

— Не се тревожи за това. Просто върви предпазливо и бъди готов за спринт.

Кейн стисна зъби и продължи да върви; поглеждаше ту към часовите, ту към входа. Сега между тях и портата имаше седем или осем пешеходци и Кейн със закъснение се зачуди дали Лейт е взел под внимание тяхното присъствие. Входът беше на пет стъпки… четири… три.

Един от часовите гледаше към тях леко смръщен. Изведнъж очите му се разшириха и ръката му посегна към кобура.

— Хей!

— По-живо! — отсече Лейт. Кейт ускори крачка и в същия миг една черна мълния изсвистя покрай ухото му и той видя хората от силите за сигурност да се олюляват. Преди да има време да се притисне до стената, Лейт се хвърли върху него и го блъсна във входа.

— Добре ли си?

— Само изплашен… малко — успя да каже Кейн, като се опитваше да освободи една ръка да разтърка ребрата си. Над рамото на Лейт видя Фюес и Мордикай наведени зад стълбата. — Довършихте ли ги?

— Останаха двама. И сигурно знаят, че сме без шурикени… — Докато говореше, порой игли се удари в стената до входа.

— Чудесно — изстена Кейн. Дръжката на врата го беше подпряла в бъбреците и той се пресегна и се опита да я завърти. — Вратата е заключена. Ще ми направите ли малко място да се опитам да я счупя?

Втори залп игли прелетя покрай тях.

— Практически вече съм почти без укритие — каза Лейт.

— Скоро ще сте съвсем без укритие — озъби се Кейн. — Всеки момент ще дойдат!

За негова изненада Лейт се засмя.

— На това разчитам! — Лейт бързо надникна навън. — Ето ги, идват.

Кейн не можеше да направи нищо; чувството за безпомощност беше почти задушаващо. Войниците сигурно бях достатъчно умни да избегнат ръкопашния бой. Единственото, което трябваше да направят, беше да дойдат от двете страни на улицата, прикривайки се взаимно, и да стрелят директно. Изобщо никакъв риск… Стиснал ръце в юмруци, Кейн очакваше жилата на иглите…

И неочаквано Лейт излезе наполовина от убежището и замахна с ръка. Мордикай от другата страна на улицата повтори движението с точност до секунда. Един последен рояк игли изтрака шумно, когато Лейт се мушна обратно, и Кейн чу нещо тежко да пада на тротоара. Лейт погледна навън и излезе; Кейн предпазливо го последва.

Човекът от силите за сигурност лежеше на тротоара, нещо лъскаво блестеше в лявото му слепоочие. Лейт се наведе за миг над трупа и го взе. Нещото беше малко и сребърно, с окървавен край с формата на крило и някаква халка… Кейн ужасен разбра, че е драконовият пръстен на комскуера.

Мордикай и Фюес вече бяха при тях.

— Пеша ли ще ходим по целия път назад? — попита Фюес, когато забързаха към портала.

— Не е необходимо. — Мордикай посочи колата на пропуска. На неговия пръстен също имаше кръв.

Лейт кимна.

— Сигурно са я оставили незаключена и готова да тръгне. Фюес, ти ще караш.

Няколко случайни свидетели все още се мотаеха около портала с изражения от ужас до одобрение. Кейн ги наблюдаваше внимателно, но никой не посегна към лежащите на земята оръжия. Фюес и Лейт седнаха на предната седалка, Кейн и Мордикай — на задната и миг по-късно колата се понесе по улицата.

— Това е цивилна кола — каза Фюес и посочи арматурното табло. — Реквизирана, навярно. Прибираме ли се, или ще търсим още емоции?

— Завий наляво в съседната улица и след две пресечки ще ме оставиш — каза Лейт. — След това можете да се прибирате.

— За какво оставате тук? — попита Кейн и се намръщи.

— Още не съм разгледал затвора Хенслоу — тихо отговори комскуерът.

— Не сменяйте коли, бързо се прибирайте и не излизайте — даде последните си инструкции Лейт, когато Фюес вдигна крак от спирачката. Комскуерът изскочи бързо и тръгна по тротоара към една от по-високите сгради на улицата. Колата се вля в потока, Лейт спря за достатъчно дълго, та да види втората кола, която напусна мястото си и ги последва, усмихна се доволно и влезе.