Тимъти Зан - Блекколар

— Може би вече ги обработват — посочи Скайлър.

— Тайно обработване не може да се извърши за по-малко от петнадесет дни. Те знаят за нас от два пъти по-малко време. Ако измъкнем ветераните през следващите два дни, ще можем да отстраним всички агенти.

— Освен ако колитата не са хванали Додс веднага след като кацнахме и не са го накарали да проговори — каза Скайлър и погледна изпитателно Лейт. — Това може да им е дало до девет допълнителни дни.

Лицето на Лейт остана безизразно.

— Какво те кара да мислиш, че Додс е на Аржент и дори хванат?

Скайлър се усмихна криво.

— Все още военна тайна, а? Хайде, Лейт… можеш да ми кажеш каква дяволска шашма готвите двамата.

Лейт поклати глава.

— Ако не успее, ще е по-добре никой да не знае за нея.

За момент Скайлър изучаваше лицето му. После вдигна рамене.

— Добре. Това представление е твое. Просто си мислех случайно никой да не направи погрешна стъпка.

— Додс знае как да не попадне в подчинение — каза кратко Лейт и вдигна куфара. — Като реша да тръгна, ще ти подам знак „готовност-едно“. Случайно да имаш две коли?

— Да. Твоята е тъмносинята от другата страна на улицата. Не е заключена. — Той се подвоуми, сякаш искаше да каже още нещо, после докосна Лейт по рамото. — Постарай се лицевите ти мускули да са стегнати… не искаш да изглеждаш много стар, нали?

Лейт се усмихна.

— Погрижи се за себе си. Аз ще съм добре.

Тръгна към стълбите и усмивката изчезна. Скайлър беше най-големият му приятел и никога не би поискал направо да знае какво прави Додс, дори и лично. Но щом той се чудеше, другите вероятно правеха същото и не беше много трудно да се сетят, че е свързано с бойните умения. Лейт обаче не можеше да направи нищо за това.

Колата чакаше там, където беше казал Скайлър, и скоро Лейт се върна при бутнатия портал на улица „Авис“. Противникът отново бе реагирал бързо: нова група войници бяха вече на пост, макар че предишните часови още лежаха там, където бяха паднали. Един от новите мъже, стиснал лазерна пушка на гърдите си, даде знак на Лейт да спре.

— Какво става тук, по дяволите? — попита блекколарът, когато войникът пристъпи към колата.

Щом видя отличителните знаци на Лейт, войникът козирува и докладва:

— Порталът е разбит, сър. Мога ли да видя личната ви карта?

Лейт му я подаде. Паркираната наблизо патрулна кола може би имаше апаратура за пълни отпечатъци на пръсти и сканиране на ретина и правилното изиграване на номера за спешност трябва да помогне да не го проверяват.

— Кога стана това? — остро попита той.

— Преди половин час, сър — отговори войникът. — Не чухте ли по радиото?

— Изпълнявах задача извън града и нямах връзка. По дяволите! Трябва веднага да проверя.

— Да, сър. — Без да се колебае, войникът му върна личната карта и му махна да мине.

През две пресечки от Хенслоу имаше няколко високи сгради, но само една имаше необходимата височина и чист обзор към двора на затвора. Като остави колата отпред, Лейт отнесе куфара си във фоайето и се изкачи с асансьора на двадесет и втория етаж. Сервизната стълба беше заключена, но не сериозно, и след няколко минути той беше на покрива. Отиде на близкия до Хенслоу край, отключи куфара и се залови за работа.

Първата му работа беше да монтира ракетомета. Когато най-после беше готов, извади от куфара една голяма капсула и я притисна силно към основата на гранатомета. Капсулата се разцепи и от нея започна да бълбука отвратително миришеща кафява течност, която се разля наоколо. Лейт бързо се отдръпна, свали униформата на силите за сигурност и започна да се въоръжава с нунчаку, звезди и ножове за хвърляне. Локвата престана да бълбука още преди да е свършил и когато минута по-късно той провери, вече се беше втвърдила в блестяща маса, здраво залепила ракетомета за покрива. От куфара той извади бобина сребърна жица и завърза единия й край към приемната бобина на ракетохвъргачката, а другия — към една ракета със сини и бели ивици. Сложи си ръкавици, бойна качулка, очила и микрорадиопредавател; с един последен поглед към Хенслоу сложи една ракета в ракетохвъргачката и я изстреля.

Удари точно пред главния вход на затвора и там се вдигна гъст бял пушек. Лейт се прицели съвсем малко по-настрана и взе втората ракета.

— Първи наблюдател: директно попадение — докладва Скайлър. — Корекция четири градуса за втория изстрел.

— Прието — пристигна гласът на Вейл. — Вторият изстрел настрана. — Като взе предвид корекциите, Лейт стреля отново и втори облак избухна директно между будките на часовите на входа.