Тимъти Зан - Блекколар

Гаражът на Радикс беше разположен в края на друг дълъг подземен тунел — аржентианската Съпротива явно имаше слабост към тунелите. Целият потен под трите гъвкави бронекостюма и местното облекло, Кейн вървеше между Лейт и Мордикай и се чудеше защо комскуерът му позволява да ги съпровожда. Той искаше това, разбира се, но след онзи разговор колко важна е тази работа, не беше очаквал Лейт да се съгласи толкова лесно.

„Гаражът“ — голям изоставен склад — беше плътно ограден, но след тъмнината на тунела малкото утринна светлина, която проникваше вътре, беше достатъчна да минат между паркираните коли до изхода, където ги чакаше тяхната. Там чакаха и три фигури: Фюес, Тремейн и Бакши.

— Добро утро — поздрави Лейт, когато се приближиха. — Не очаквах да ви видя тук.

— Добро утро — кимна Тремейн. — Искахме да имате последната информация за движението на колитата.

— Научих я от хората на госпожа Куинлан по пътя насам — каза Мордикай. — Там изглежда доста спокойно.

— Да, спокойно е. И все пак бъдете внимателни — предупреди Бакши и леко се намръщи, като погледна Кейн. — И тримата ли отивате?

— Четиримата, ако броите и Фюес — каза Лейт и погледна последния. — Всички готови ли са?

Високият блондин кимна.

— Всичко е готово, комскуер.

— Добре, да тръгваме. — Той кимна на Тремейн и Бакши. — До скоро.

Колата беше очукан пикап, подобен на онзи, с който Кейн беше пътувал на Плинри. Този път обаче трябваше да седи на пода при багажа, тъй като Фюес и Лейт седнаха на седалката. Мордикай беше седнал срещу Кейн, подпрян на стената. Кейн опита това положение и го намери за удобно.

Вратата на гаража се отвори и пикапът изскочи на улицата. След три завоя се вляха в трафика на Каларанд.

Не мина много време и Кейн съвсем изгуби ориентация. Седеше ниско и на практика не можеше да види нищо нито през предното стъкло, нито през малките странични стъкла, така че усилията му да свърже завоите на пикапа със запомненото от картата се оказаха безполезни. Тихият разговор между Фюес и Лейт също беше безполезен.

— Това е щабът на службата по сигурност — онази бяла сграда с многото сателитни антени по покрива.

— Само за Каларанд или за цял Аржент?

— За всичко. — Дълга пауза; още един завой. — Това е авеню „Победа“ — прекръстено след войната, разбира се. Минава от един от западните входове в Стрип и оттам в правителствения център. Преди това ще трябва да слезем — още не сме измислили как да правим лични карти на колита.

— Ще слезем дори още по-рано — каза Лейт. — Не искам при това пътуване да влезем в Стрип. Просто карай успоредно на него и мини покрай затвора.

Фюес го погледна за момент.

— Така няма да видите много.

— Вярно, но и нас няма да ни видят.

— Въоръжени ли сте? — попита раздразнено аржентианецът. — Казах ви, че в Стрип не може да се внася оръжие.

— Точно затова няма да отиваме там — отговори търпеливо Лейт.

— Забравихте да ми кажете, а? Точно както забравихте да споменете, че ще дойде и Кейн?

— За какво се горещиш толкова? Ти си тук само да ни помогнеш, забрави ли?

— Извинявайте — промърмори Фюес толкова тихо, че едва се чу от бръмченето на двигателя. Той погледна към Лейт и Кейн видя киселата му усмивка. — Свикнал съм да ръководя нещата.

Лейт махна с ръка и остави думите му без внимание.

— Това пред нас стената на Стрип ли е?

— Да. Ще трябва да завием успоредно на нея, за да стигнем до Хенслоу.

— Завий по следващата улица. За известно време ще стоим на разстояние — заповяда Лейт. — На стената има порта точно от тази страна на затвора, нали?

— Да. Улица „Авис“ минава там, пресича „Парлетин“ точно до стената. Мога да ви предложа да погледнете портата от „Авис“, след това да завия надолу към „Парлетин“ и след това да мина покрай Хенслоу.

— Добре. Действай.

Фюес зави и Кейн се изправи на колене и видя стената. Беше мръсно бяла, три или четири метра висока и с метална мрежа отгоре. Портата беше като онези на стената на Капстоун, но с по една пешеходна въртележка от двете страни. Виждаха се четирима часови; може да имаше и други, които не се виждаха. Кейн пак седна на пода и се зачуди как Лейт ще се справи този път без сгъваемата пътека, която бяха използвали при стената на Капстоун.

Фургонът продължи. Все още неспособен да види нищо важно, Кейн потъна в собствените си мисли — и беше изкаран от тях, когато Фюес направи остър завой вдясно. Кейн вдигна глава и видя, че Лейт гледа напрегнато през задното стъкло.