Тимъти Зан - Блекколар

Но независимо дали го знаеха, или не, силите за сигурност бяха спечелили този рунд. Дженсън се бе надявал да минат няколко часа преди някой да разбере, че е бил в лагера. Сега тревогата щеше да се вдигне много по-рано.

Всъщност имаше само една възможност, само една надежда за успех. Те щяха да очакват да се насочи на изток към равнините, където можеше да се надява да изчезне сред населението, и затова трябваше да направи по-малко очевидното — да се върне в планините. Изглеждаше лудост, но е хранителните запаси, които щяха да му стигнат за цяла седмица, това беше риск, който си заслужаваше да поеме. Ако можеше да отиде достатъчно далеч на юг, щеше да има възможност да се измъкне.

Той се намръщи. Първоначалният му план беше да се свърже със съпротивителното движение колкото е възможно по-скоро, но това можеше да се окаже не по-добро от влизането в главния щаб на службата по сигурност. Беше му пределно ясно, че от организацията изтича информация като през рибарска мрежа — агентите знаеха твърде много за него. Ако някой от другите беше хванат и накаран да говори… но те нямаше да са толкова заинтересовани да го хванат жив, ако вече знаеха за космическите кораби на Кейн. Не, Лейт сигурно бе достатъчно предпазлив… и в този случай най-добрият план на Дженсън може би беше за известно време да се движи по земята. Но това изискваше сериозно обмисляне.

Далеч отзад достигна слаб звук от артилерийски обстрел. Дженсън се намръщи и увеличи скоростта. Щеше да се наложи много скоро да изостави колата.

Коридорът беше безлюден. Това беше добре, тъй като на Лейт не му се щеше да има компания. Желанието му бързо да се ориентира във всичко беше намаляло, но образът на Фей Пикиано не излизаше от съзнанието му. Направо усещаше парфюма й. Искаше да може да се върне при нея; искаше я повече, отколкото можеше да си признае. Стисна зъби и продължи напред.

Все още беше раздразнен, когато стигна стаята на блекколарите. Отвори вратата толкова рязко, че Скайлър, Новак и Мордикай се хванаха инстинктивно за оръжията. Лейт не обичаше да стряска хората си така — дори бойните рефлекси на един блекколар можеха да бъдат притъпени, — но те поне разбраха, че за известно време трябва да го оставят самичък.

Кейн за нещастие или не разбра намека, или просто не му обърна внимание. Той крачеше до вратата, когато Лейт влезе, и още преди да я е затворил, застана на пътя му.

— Лейт, трябва да поговорим.

— По-късно — изръмжа Лейт и се опита да го заобиколи.

Кейн го хвана за ръката и отсече:

— Не, сега . Прекалено много неща оставяме за по-късно.

Лейт стисна зъби. Кейн беше последният човек на Аржент, пред когото можеше да избухне.

— Добре. Казвай.

— Трябва да приключим акцията преди правителството да ни намери. — Кейн махна с ръка: жестът обхващаше както другите блекколари, така и пространството около тях. — Затворени сме тук вече шест дни… и през това време почти не съм излизал от тази стая. Всичко, което правиш, е да провеждаш разни срещи. Кога ще почнем да правим нещо?

— Знаеш как е с военните — каза му Скайлър от масата, където четеше една лента.

— Не ми излизай с тъпи номера. Вие сте достатъчно бързи, когато искате. Онова, което направихте на Плинри, е най-доброто доказателство.

— Тук не е Плинри — напомни му Лейт. — Ние сме на непозната територия, принудени да разчитаме на организация, която вероятно е пълна с шпиони на колитата. Трябва да съберем колкото се може повече информация преди да пристъпим към действия.

— За това ли си монополизирал Фей Пикиано? — изсумтя Кейн. — Трябваше да се сетя, че имате делови отношения.

Поради някаква причина думите на Кейн не подразниха Лейт.

— Нейният интерес също е събирането на информация — каза той. — Бъди благодарен, че я отклоних от теб. Нямаше да изтраеш и един час.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че е адски съблазнителна чак до феромонния парфюм, който носи. И е адски хубава при това.

Кейн го изгледа предпазливо.

— Тя… искам да кажа…?

— Не, не успя — отвърна комскуерът. — Сексуалната тактика е най-старата на света, но въпреки това не е отслабнала. Зная, че не трябва да рискувам да се заплитам емоционално по време на акция. За теб не съм сигурен обаче. Сигурно досега щеше да си в леглото с нея и да й кажеш всичко, което иска да знае.

— Това е смешно — каза Кейн. Но наистина не беше достатъчно сигурен за себе си. — Смятате, че тя е агент на правителството?