Тимъти Зан - Блекколар

Беше нечия квартира, сега незаета. Офицерска най-вероятно, а където има офицери, има и офицерски униформи. Дженсън се вмъкна вътре.

След секунди беше със зелено-сива униформа — срещу хора с такива униформи се беше бил години наред на Плинри. Имаше време, помисли си, когато би се чувствал омърсен да носи униформа на коли. Сега се чувстваше просто в малко по-голяма безопасност.

Малко, не много. Униформата не му стоеше лошо, но не подхождаше на прошарената му коса и сбръчканата кожа, а висящата в лявата му ръка раница подчертано не беше от стандартното снаряжение на коли. Застанал в сянката на палатката, той обмисляше следващия си ход.

Вляво беше казармата и трите палатки с неизвестно предназначение; вдясно имаше още две палатки, после идваше командният пункт и трета неизвестна палатка. Дженсън внимателно огледа района. Растенията наоколо бяха жилави и по тях нямаше никакви следи от колела, но му се стори, че все пак вижда следи към и от палатката отляво на командния пункт. Пое дълбоко дъх и тръгна надясно, като се стараеше да ходи така, сякаш е у дома си. Мина покрай първата палатка и влезе във втората.

Палатката беше пълна с кашони и в отворените Дженсън видя пакети с храна. Застана на едно коляно и започна да пълни раницата си.

Когато отново погледна навън, все още не се виждаше никой. Без да смее да вярва в късмета си, той бързо излезе, отиде зад палатката на командния пост и се озова лице в лице с двама души от силите за сигурност — излизаха от гората на по-малко от тридесет метра от него.

Беше се издънил. Нямаше къде да се скрие дори и ако вече не гледаха право в него. Но подготовката му беше добра и той продължи да върви, без да спре виновно, което щеше да привлече вниманието им.

Войниците нямаха неговата подготовка, а и освен това видяха човек в униформа като тяхната. Продължиха към Дженсън още няколко крачки — а после единият неочаквано се вгледа в лицето на блекколара и спря. Лявата му ръка потупа другаря му, а дясната откопча кобура — но преди пръстите му да напипат пистолета, шурикенът на Дженсън го изпрати в небитието. Другият войник, стреснат от закъснялото предупреждение, изобщо нямаше никакъв шанс — беше повален от втори шурикен и викът му заглъхна.

Дженсън изруга под нос, клекна до телата и си прибра звездите. Твърде бавно, адски бавно, и това можеше да му струва скъпо. Сигурно целият лагер бе чул вика и неговият шанс да се измъкне незабелязано беше изгубен. Той се огледа и видя седем души да излизат от казармата с готови за стрелба оръжия.

Не се поколеба. Така или иначе щяха да стрелят, затова колкото по-дълго използваше маскировката си, толкова по-добре. Той замаха с ръка и завика:

— Насам, бързо! — Обърна се към мъртвите мъже, но без да престава да наблюдава групата с крайчеца на окото си.

Щеше да се изненада, ако не се хванеха; но хванали се или не, петима от тях тичаха към него, а другите двама хукнаха в друга посока, вероятно за санитарна чанта. Раницата на Дасенсън беше до него; той полека извади нунчаку с лявата си ръка и го остави на земята, откъдето можеше да го вземе, без да го видят. За другите оръжия нямаше време: трябваше да се справи с нунчаку и шест звезди за хвърляне. Обърна глава настрана, притисна нунчакуто до гърдите си и зачака.

Стъпките спряха зад гърба му.

— О, Господи! — извика един задъхан глас. — Какво е станало?

— Не зная — изсумтя Дженсън. Вече пристигаха и другите; Дженсън се изправи и отстъпи назад. — Чух вик и видях този да пада до другия.

— Да не са… — започна първият мъж и клекна.

Мъжете се струпаха накуп с вдигнати оръжия, заоглеждаха нервно гората. Маневрата на Дженсън го постави в центъра на групата.

Той свали войника зад себе си с удар в слънчевия сплит и с юмрук в лицето. Едновременно с това с другата си ръка удари с нунчаку гърлото на мъжа вдясно. Един ритник улучи клекналия мъж в тила, а останалите двама просто нямаха никакво време да се обърнат преди нунчакуто да им пречупи вратовете.

Дженсън грабна раницата си и се втурна към командната палатка. Боят беше станал само на петнадесет метра от нея и беше невъзможно онези, които бяха вътре, да не са забелязали, че навън става нещо нередно. Трябваше да ги спре преди да изпратят сигнал за помощ до патрулните катери.

До палатката се натъкна на двама души.

— Какво… — успя да каже единият преди нунчакуто да го удари в лицето. Другият извика, отскочи настрана и стреля с игления си пистолет. Роякът игли се отрази от гъвкавия бронекостюм. Дженсън скочи и изрита противника си. Войникът падна тежко и пистолетът изхвърча от ръката му. Още два бързи удара и Дженсън пак затича към входа на палатката. Натъпка нунчакуто в пояса си, извади шепа звезди и се хвърли през отвора.