Тимъти Зан - Блекколар

— Разбира се, онова, което ще направите в Хенслоу, може да промени нещата — посочи Фей. — Може би ще трябва да поговорим за тактиката на рикрилите — в тази почти фронтова зона методите им може да са различни от онези, с които сте свикнали.

— Добра идея — съгласи се Лейт. — Ще ви кажа кога можем да го направим.

Тя се усмихна.

— Очаквам с нетърпение.

— Други въпроси? — попита Тремейн. — Добре. Тогава това е всичко засега.

Столовете затрополиха — хората започнаха да стават. Йорк, който седеше до Кейн, го потупа по ръката.

— За колите. Какви предпочитате? Открити, тоест остъклени отвсякъде, или затворени?

— Затворени — каза Лейт преди Кейн да може да отговори. — Хевън може да дойде с вас, ако искате, и да ви покаже какво ще ни е необходимо.

— Чудесно — кимна Йорк.

— Да се връщаме — каза Лейт на Кейн, когато Хевън и Йорк тръгнаха към вратата.

Кейн го погледна злобно.

— Какъв сте вие, моя лична бавачка? Сам мога да отговарям на отправените към мен въпроси.

Лейт го хвана за ръката и леко, но неумолимо го насочи към вратата.

— Зная, че можеш — каза той. — Ще поговорим за това, когато се приберем.

— Лейт…

Новак се появи от другата страна на Кейн.

— Никога не спори със своя комскуер на публично място, Кейн — посъветва го тихо той. — Особено пред непозната публика.

Фюес чакаше на вратата.

— Мога ли да направя нещо за вас, комскуер? — попита той.

— Ако може, вземете няколко карти на Каларанд и ни ги донесете — отвърна Лейт. — Бих искал да ги разуча с вас, ако имате време.

— Разбира се.

Фюес забърза нанякъде, а Кейн и двамата блекколари тръгнаха към стаите си. Щом влязоха, Кейн се обърна към Лейт; но старият блекколар го изпревари.

— Отсега нататък, Кейн, колкото по-малко говориш с аржентианци, толкова по-добре — каза той. — Преструвай се на силен, мълчалив мъж, потънал в мисли. Разбрано ли е?

— Не — каза Кейн. — Защо изведнъж трябва да престана да говоря?

— Говоренето не е проблем; проблем е да знаеш кога да спреш. Особено след като всички бяхте готови да им кажете за Додс и откраднатия „Корсар“.

— Какво лошо има в това?

— Първо: аз ви заповядвам да не казвате. И второ: никога, никога не казвайте повече, отколкото е необходимо. Това в най-добрия случай е глупаво, а в най-лошия — самоубийствено.

Кейн изсумтя.

— Виждам, че си много добър съюзник. Тези хора са на наша страна.

— Повечето от тях сигурно. Но не за тях се безпокоя.

— Да не мислиш, че в групата може да има шпиони? Това е лудост… правителството отдавна се е справило с тях.

— Не непременно. По-често е по-изгодно да се остави структурата ни да се неутрализира сама. Не забравяй, че Тремейн лично призна, че техните нападения не са били много успешни.

Кейн сви устни. Все още беше недоволен, но в думите на Лейт имаше здрав разум.

— Ще им е трудно да ни помогнат обаче, ако не знаят какво правим.

— Ще научат какво правим, когато трябва да ни помогнат… и тези решения ще вземам аз .

— Добре. — Кейн се приближи на половин стъпка до Лейт и прошепна: — Ще ми кажете ли най-после какво точно прави Додс?

Лейт посрещна погледа му спокойно.

— Съжалявам, момче, но не мога. Нито на теб, нито на никого.

— Значи вашите правила за сигурност се отнасят и до приятели? Или още мислите, че съм шпионин?

— Не. Мисля, че мога да ти вярвам. Но ако се знае задачата на Додс, това може само да ни навреди.

— Обаче ще помогне за моето душевно спокойствие.

Лейт го погледна търпеливо.

— Какво искаш да направя — да те излъжа? Вече казах, че не мога да споделя нищо. — Комскуерът се обърна, за да покаже, че разговорът е приключил, и отиде до масата, където Хокинг беше разположил част от електронните си устройства. Каза му тихо нещо и Хокинг кимна и започна да прибира нещата си.

Кейн отиде при леглото си и легна. Опитваше се да се успокои. Какво, по дяволите, в задачата на Додс беше толкова важно? Съображението на Лейт за секретност беше основателно, но и интересът на Кейн не беше празно любопитство. Ставаше дума за живота му и за успеха на акцията и Лейт нямаше никакво право да пази в тайна онова, което можеше да застраши и двете.

На вратата се почука и Кейн вдигна глава. Куон и Фюес внесоха куп книжа и ги оставиха на масата. Лейт, Скайлър и останалите блекколари отидоха да ги прегледат. Кейн стана и се присъедини към тях. Лейт поне не можеше да му попречи да научи как да обиколи града.

С карта на Каларанд в ръка Лейт отиде до леглото на Скайлър, огледа се да се увери, че никой няма да го чуе, и каза: