Тимъти Зан - Блекколар

Кейн се събуди, защото чу името си. Остана неподвижен няколко секунди, без да отваря очи. Всичко изглеждаше мирно; от другата страна на стаята, до вратата, Лейт тихо говореше:

— Още спи и няма смисъл да го будим.

— Извинявай — каза един нов глас, — но Рал изрично каза да вземем и Кейн.

Кейн отвори очи.

— Буден съм, Лейт — тихо каза той, за да не събуди никой друг. — Какво има?

Лейт и другият — беше Джеремая Дан — го погледнаха; Кейн забеляза, че Лейт май е ядосан.

— Рал Тремейн иска двамата с Лейт да се срещнете с нашата тактическа група — обясни Дан.

— Не е необходимо да идваш — намеси се Лейт. — Мога да проведа всякакви тактически дискусии и сам.

Беше ли това първата стъпка към неговото отстраняване? Кейн стана и мина между леглата.

— Ще ми е интересно да дойда.

— Добре. — Лейт кимна. Хевън и Новак, които играеха шах, станаха. — Искам и вие да сте там — каза им Лейт. — Ако решим да нападнем затвора Хенслоу, ще водите взводове.

Очите на Дан се разшириха.

— Комскуер… всъщност ние нямаме толкова жива сила.

— Тремейн каза, че сте половин милион. При толкова много хора бихте могли да щурмувате и с камъни.

— Но тогава повече няма да имаме половин милион, нали? — каза Дан с леден глас, обърна се и тръгна да излиза.

Кейн и тримата блекколари го последваха. С надежда да изглади отношенията, Кейн настигна Дан и посочи дългия коридор с висок таван.

— Какво точно е това място, господин Дан? Не прилича на никоя сграда, която съм виждал.

Част от сковаността се стовари от гърба на Дан.

— Някога е било правителствена сграда, преди шестдесет години. Тук се е помещавало министерството на рудните богатства. Когато им построиха нова сграда, тази беше продадена и преустроена в частни офиси. По-късно отново беше преустроена — в апартаменти. Притежаваме цялата сграда чрез различни организации.

Дан ги заведе в малката заседателна стая, в която се бяха събрали отначало. Този път обаче на масата имаше много повече хора: освен с Тремейн и Бакши имаше други мъже и две жени. За Кейн, най-неочаквани — и приятни — бяха четиримата мъже, седнали до Бакши. Изглеждаха млади и будни… и носеха черни пола и пръстени с драконова глава.

Тремейн седеше на председателското място, а Бакши — от дясната му страна. Лейт седна на стола в другия край на масата; Кейн зае свободното място до него.

— Извинявайте — каза Тремейн и погледна Новак и Хевън, когато Дан зае последния стол. — Не очаквах други хора. Ще изпратя да донесат още два стола.

— Няма нужда — каза Лейт. — Могат да постоят и прави.

— Не е необходимо…

— Казах, че могат да постоят и прави.

Около масата се чу тихо шумолене на хора, които мърдат на столовете си, и Кейн видя едно-две кратки смръщвания. Тремейн сви устни, но кимна.

— Както желаете. Да ви представя тактическата група. — Той посочи вляво. — До Джер е Сали Куинлан, отговаря за военното разузнаване; Майлс Камерън, шеф на разузнаването; и Стюарт Йорк, шеф на снабдяването. Отдясно е комскуер Бакши, главен тактик и шеф на полевите операции; командосите Маккитерик, Валънтайн, Фюес и Кутури ще ръководят нашите нападащи части; Фей Пикиано също е тактик.

Всички закимаха.

— Очаквам да чуя от вас условията на Плинри — каза Фей и погледна между Лейт и Кейн. Кейн реши, че тя е много по-близо до неговия ментален образ за жена боец от съпротивителното движение от Лиана Роуд — по-атрактивна, привлекателна, но все пак с необходимата твърдост в очите. И за разлика от представителната Сали Куинлан, не носеше брачна лента.

— Разбира се — каза Лейт. — Но по-късно. Точно сега условията на Аржент са по-важни. — Той погледна другата жена. — Госпожо Куинлан, има ли някакъв начин да се оцени колко ще продължи сегашната кампания на Рикрил?

— Момент, комскуер — каза Тремейн преди Сали да отговори. — Преди да продължим бих желал да зная каква точно е целта на вашата мисия.

— Както вече обясних, това е поверително — каза Лейт.

— Ще ви се каже, когато трябва да го знаете; не преди това. Така е по-безопасно за всички.

— И какво ви дава право да вземате такова решение? — попита Валънтайн. — Този свят е наш, не ваш.

— Сигурни ли сте? — сухо попита Лейт. — Аз пък мислех, че го владеят рикрилите.

Валънтайн се намръщи.

— Вижте, Лейт, окупацията престана да е забавна преди тридесет години.

— Съжалявам, но точно вие нямате право да ми задавате въпроси. Докато се наричате блекколар, това — той вдигна пръстена с червените драконови очи — ми дава цялата власт, която ми е необходима, а вие сте длъжен да се подчинявате.