Тимъти Зан - Блекколар

— Добре, можете да вървите — каза Тремейн на стражите. — Погрижете се всичко да е защитено. — После посочи групата на Лиана. — И се погрижете тези хора да получат закуска и място за спане.

Когато бойците излязоха, Тремейн посочи столовете около масата.

— Комскуер, господа…

Лейт, Скайлър и Хокинг приеха предложението и се настаниха срещу лидерите на Радикс. Кейн и другите останаха прави.

— Какво точно искате? — попита Тремейн и се наведе напред.

— Преди всичко отговори на няколко въпроса. Въпрос първи: имате ли вече вест за Дженсън?

Тремейн посочи един мъж отдясно на Бакши и каза:

— Това е моят помощник Джеремая Дан. Той се занимава с това. Джер?

— Вашият кораб — почна Дан. — Предполагам, че беше вашият… се разби над източния склон на Румелианските планини преди тридесет часа. Знаем приблизително къде. Проблемът обаче е, че сигурността е отцепила целия район. Вече имаме малка бойна група в района, на която е съобщено, но засега можем да направим само това.

Лейт стисна зъби.

— Добре, дръжте ни в течение. Ако чуете, че е намерен — от която и да е страна, — веднага ме уведомете. — Погледна Тремейн. — Това води до втория въпрос. Бих желал да зная нещо за вашата организация: по-специално големината и разпределението и колко успешно сте се борили срещу рикрилите.

— Струва ми се, че ще е по-добре да ни кажете какво искате вие — предложи Бакши. — Тогава ще можем да ви кажем, ако можем.

— По-просто може би, но не толкова интересно — обади се Скайлър. — Освен това информацията за големината на екипа често определя каква роля ще играе той.

Бакши отвори уста, но Тремейн сложи ръка на рамото му.

— Той е прав, Сърли. Добре, нека да видим. Понастоящем Радикс има около половин милион членове и активно подкрепящ персонал извън населението на планетата от милиард и четвърт. Разпределени сме доста добре, макар че сме склонни да се съсредоточаваме в големи градове като Каларанд.

— А какво ще ни кажеш за вашата служба за сигурност? — попита Лейт. — Според мен с бойни групи като тази имате голям проблем с проникването в нея.

Тремейн вдигна рамене.

— Всъщност мисля, че нямаме проблеми по тази линия, тъй като всеки в бойната група трябва да даде съгласието си за приемане на нов член. От време на време се опитват да ни подмушнат двойници, но бързо ги хващаме.

Лейт кимна.

— Добре. Друго?

— Е, все още ни има въпреки усилията на врага за обратното — каза Тремейн с невесела усмивка. — С изключение на това другото не е така добре, както бихме желали. Ние ги измъчваме на едно или друго място — отвличане на доставки например, — но истински големите цели са всъщност неуязвими.

— Знаете това от опит? — попита учтиво Скайлър.

— Много болезнен опит. Обикновено разпознаваме неизбежното достатъчно рано, за да се отдръпнем и да намалим загубите си.

— Имате предвид определена цел? — попита Джеремая Дан.

— Да — отвърна Лейт. — Евентуално. Преди всичко обаче ще имаме нужда да определите местонахождението на всички стари ветерани от звездната сила, които можете да намерите. Предполагам, че известен брой са били уловени на Земята, когато отбраната се е огънала?

— Да — каза Тремейн и сбърчи чело. — Но войната беше много отдавна.

— Това няма да е проблем, ако са взимали редовно идунайн — обади се Вейл някъде зад Кейн.

— Взимали са идунайн, нали? — попита Скайлър и огледа младежките лица на аржентианците.

— Вижте… — започна един мъж с маслинена кожа.

— Спокойно, Ури — каза Тремейн. — Така стана, боецо, че имахме добри възможности да прехващаме доставките идунайн. А ветераните от войната стоят на първо място в нашия списък за приоритети.

— Добре. — Лейт кимна. — Тогава бих желал вашите хора да започнат да ги събират колкото е възможно по-скоро.

— Събирането вече е в ход — каза Дан. — Нощес пристигна съобщение, Рал. Нямах възможност да ти кажа.

— О, по дяволите! — изръмжа Бакши. — Пак ли?

Дан кимна.

Тремейн се смръщи, сякаш ядеше лимон.

— Нямаш късмет, комскуер. Всичките триста и петдесет от бойците са затворени поне за два месеца.

— Какво? — За първи път, откакто Кейн го познаваше, Лейт изглеждаше изненадан. — Защо?

— Случва се всеки път, когато рикрилите предприемат голям удар срещу крайселите — обясни Бакши. — Фронтът е само на един парсек. Предполагам, че се страхуват, че някой ще отмъкне някой кораб, докато са заети, и че няма да могат да го преследват.

— Това е смешно — изсумтя Лейт. — Къде би могъл да отиде?